За Евгения от Хисаря идва черен ден, е който естествения природен ред се обърква за нея и съпруга ѝ. Съдбата не им спестява най-нечовешката трагедия – отнема им единствената рожба, 29-годишната Раиса, майка на едногодишна дъщеричка, 5 годишен син и неродено трето дете в утробата ѝ. Песента “Сираци” на Илия Луков е по текст на Жени. Медицинските обяснения за тежката загуба са мъгляви. Ударът е непоносим. Въпреки това Евгения капсулира мъката в сърцето си и горчилката и гнева не обсебват живота ѝ. Преди няколко години получава втори удар от съдбата. Отишъл си е съпругът ѝ. Тогава умира и друга част от нея. Всеки се бои от призрака на самотата. Жени не е самотна, но е сама. За щастие творческия и ентусиазъм не стихва. Издава 4 поетични книги и подготвя 5та. Въпреки всички ужасни събития в живота ѝ, тя не спира да вярва в доброто и в красотата на всеки един миг, който ни е подарен. Възхитен съм от силата на тази удивителна жена, мисля, че повече хора трябва да взимат пример от нея. А вие как мислите?

сърцето, непоносим, възхитен, силата, удивителна, мъката