Моята особа се сблъсква с огромна бруталност и грубост в обноските на сегашните младежи. Срещат се навсякъде. Качвам се в автобуса или трамвая и те са до мен – едва ли не ще те настъпи и ще се намести като се блъска с лакът. Лошото, че се прекрачва границата още повече. Той иска да се качи, но на всяка цена, а веднъж влезнал, започва да дава съвети – „Има още място!“ На мен лично не ми е нужно социологическо проучване на която и да е била агенция, за да го видя и се уверя в тази неспираща бруталност на поколението. Замислям се дали бруталният не го отглеждат такъв още като дете. Той взема безнаказано топката на другото дете или драска по стените в дома си, или  пък тормози домашните животни на съседа. Тези родители –възпитатели дали си задават въпроса какъв човек ще излезе за в бъдеще. Миналата седмица в интернет пространството попаднах на една ужасяваща снимка с две котета одрани и вързани помежду си с въжета образувайки квадрат т.е. разпънати до неузнаваемост. Гледката бе потресаваща. Какво удоволствие им е доставило това тяхно занимание да разпорят котета, да ги разпънат и вържат. Какво кожата ли ще им продадат ? Дали осъзнават, че поведението им не е нормално? Незнам, може би за тях е модерно и редно или пък осъзнават, че  в ролята на брутални „екзекутират” другата старана – слабите. Тяхната  социална роля, макар и неосъзната е да превърнат хистеричното бедствие, лишило някой хора от здрави нерви, в обикновено нещастие.