Как жените ме научиха на болезнени уроци?
Понякога си мисля, че жените имат някаква магическа способност да те изкарват от релси, дори когато всичко изглежда нормално. Спомням си една вечер, когато излизах с жена, която изглеждаше като създадена за мен. Разговорът течеше леко, смяхме се, всичко беше на място. И след една седмица просто изчезна. Без обяснение, без обаждане, без „извини ме“. Просто се изпарила. Аз седях вкъщи, гледах телефона и се чудех как някой може да те изтрие от живота си така, сякаш никога не сте се срещали. Това чувство, че си излишен, е като удар с мокър парцал по лицето, който не боли физически, но те оставя с пълна празнота вътре.
После дойде друга жена, която имаше талант да превръща всеки момент в обвинение. Казвахме си „искам да се видим“, а тя намираше начин да го обърне срещу мен. Всеки разговор беше като шахматна партия, в която аз постоянно губех. Научих се да се пазя от този тип динамика, но тогава просто се чувствах изморен и объркан. Има нещо изтощаващо в това да се опитваш да си прав, докато човекът срещу теб винаги намира начин да те кара да се съмняваш в себе си.
Имаше и такива, които очакваха всичко от теб, а сами не даваха нищо. Искаха твоето внимание, твоето време, твоето одобрение, но в същото време правеха каквото си искат, без да питат, без да обясняват. Чувстваш се като на работа, не като в любовна връзка. Това те изкарва извън контрол, защото никой не ти е казал правилата, а ти си принуден да играеш.
И най-лошите моменти бяха с тези, които лъжеха толкова безсрамно, че накрая започваш да се чудиш дали някога са казвали истината. Всеки път, когато разкривах нещо, те успяваха да обърнат вината върху мен. Това е моментът, в който разбираш, че честността може да бъде наказание, а манипулацията — оръжие.
Всички тези ситуации ме накараха да видя колко лесно можеш да бъдеш наранен, когато си отворен и доверчив. Но в същото време, всяка от тях ми даде урок — как да разпознавам червените флагове, как да не се губя в чужди игри и как да разбирам какво искам наистина. И може би точно за това си струва да си спомням тези моменти, колкото и болезнени да са били.
