Обичам бокса заради непредсказуемостта му. В никой друг спорт човек или отбор не може в един момент да губи и секунда по-късно да победи. Във футбола, ако един отбор губи с три гола, трябва да отбележи четири, за да спечели. В бокса, ако боксьорът загуби девет рунда, му трябва само един удар – нокаут, – за да спечели цялата битка. Поговорката “Не е важно кой ще спечели битката, а войната” важи с пълна сила на боксовия ринг.

„Защо обичам бокса?“ Обичам бокса заради усещането за динамика, което ми дава. За мен няма по-удовлетворяващо чувство на света от това да стъпя между въжетата на ринга. Да усетя светлините от прожекторите върху лицето си и ушите ми да закънтят от идващата от тълпата шумотевица.

В такива моменти стомахът ми се свива, а адреналинът бавно навлиза в кръвта ми. Поглеждам, за да видя очите на съперника си. Мисля си дали ще го победя. Дали подготовката ми е по-добра. Дали съм направил достатъчно, за да заслужа победата в двубоя.

И минути по-късно мачът е започнал. Всичко минава като един миг. Ако си победител си най-щастливият човек на света, ако си победен си тръгваш с най-горчивия вкус – този на поражението.

И все пак, за мен боксът е нещото, което осмисля ежедневието ми.