Скритото оскъпяване на онлайн удобството
Едно време, за да си купиш нещо дребно, трябваше да излезеш, да минеш през трафика, да се промъкнеш между хората на пазара или в кварталния магазин. Беше досадно, особено през лятото, но цената на стоката беше ясна. Днес всичко е по-лесно – три клика на телефона и пратката е на вратата. Но всъщност плащаме много повече.
Неотдавна ми се наложи да поръчам един дребен кабел. Стоката сама по себе си е евтина, без никаква стойност. Но когато видях крайната сума, ми стана ясно, че за доставката плащам почти колкото за самия кабел. Това е абсурд – да финансираш логистична мрежа за предмет, който спокойно може да се побере в джоба.
Проблемът е, че компаниите знаят как да ни манипулират. Те правят поръчката толкова лесна, че преставаме да мислим рационално. Ние избираме „удобството“ и нехайно плащаме за услуги, които в действителност са излишни. Сякаш е нормално една малка пратка да струва колкото няколко билета за кино.
Така постепенно губим представа за реалната стойност на нещата. Всяка дреболия идва с „добавена стойност“ под формата на доставка, а сметките ни набъбват незабелязано. Удобството се превръща в най-скъпата стока на пазара. Иронията е, че с времето то става и най-незабележимата.