Миналата година имаше хвалби колко по-бързи станаха телефоните. Тази година хвалбите са, че екраните са по-ярки. Колко е по-ярко? С 100 нита. Това ще го видиш само ако сравняваш телефона на слънце с някой, който е още по-стар. Защото ако твоят телефон е на две години, вече си се научил да си присвиваш очите, докато гледаш каквото и да е. Да не говорим, че в повечето случаи яркостта е завишена, за да те държи буден по-дълго и да не заспиш над чата.

А новите телефони са по-тъпи. Не, не защото батерията пада за половин ден, а защото всички се опитват да бъдат „умен дом“. Искаш да си пуснеш телевизора? Влез в приложението на телефона. Искаш да си намалиш парното? Отново през телефона. Искаш да си поръчаш кафе? През телефона. Само да не ти потрябва телефонът, за да се обадиш на някого.

Сега всички говорят за „интеграция“. Аз пък се чудя как да изключа тази интеграция, за да ми остане поне един уред, който работи без да иска да ме продава нещо. Вярно, че не ми трябват 128 гигабайта снимки на котката си, но ми трябва телефон, който работи като телефон. А не като дистанционно с екран.

И най-голямата лъжа – че всичко това е за „удобство“. Удобно е, когато не се налага да мислиш. Но мисленето е това, което ни прави хора. А не безмозъчни потребители, които натискат бутони и чакат някой друг да им каже какво да правят. Или какво да купят. Или на кого да се обадят.