Tag

мотивация

Лично от Бойко

Инструменти за мързел

07.06.2026 by BoikoDDD

Обувките за тичане стоят в шкафа. Купих ги преди три месеца, след като изгледах поредното мотивационно видео в YouTube. Някакъв фитнес гуру крещеше за дисциплина и излизане от зоната на комфорт. Вярвах му. Дадох 150 лева за обувките, още 80 за онлайн курс по „Супер-продуктивност“ и си обещах, че от утре започвам. От утре ще съм машина за постижения. От утре… гледам Netflix.

Това е класиката. Купуваме си инструменти за самоусъвършенстване, за да се почувстваме продуктивни, а после използваме енергията от покупката, за да си обясним защо не правим нищо. Все едно сами си плащаме, за да ни е удобно да мързелуваме. И работи.

В петък, например, си взех курс за „Овладяване на Excel“. Наистина ми трябва за работата, но вместо да започна да го уча, прекарах четири часа в разглеждане на ревюта на курсове за „Овладяване на Excel“. Сравнявах преподаватели, методики, отзиви. Накрая се изморих и пуснах сериал. Логиката е проста: вече съм инвестирал в самоусъвършенстване, следователно имам право на почивка.

Това е консуматорски модел, пренесен в самопомощта. Рекламата ни убеждава, че щастието е на една покупка разстояние. И ние вярваме. Купуваме книги, курсове, приложения, фитнес уреди – всичко, което обещава да ни направи по-добри. А накрая просто трупаме вещи, които ни напомнят за неизпълнените обещания.

Познавам човек, който има цяла стая, пълна с йога и медитация. Подложки, възглавници, свещи, книги, дори фонтан за ароматерапия. Но той не практикува йога. Просто се чувства по-спокоен, знаейки, че има всичко необходимо, за да започне. И това му стига.

Проблемът не е в курсовете или обувките. Проблемът е в очакването, че те ще свършат работата вместо нас. Че само с правилните инструменти ще се превърнем в хора, които винаги сме искали да бъдем. Но продуктивността не е продукт, който можеш да купиш. Тя е резултат от последователни действия, от малки навици, от дисциплина. И понякога – просто от липса на Netflix.

Преди два месеца се записах на курс по рисуване. Исках да развия креативността си, да се науча да изразявам себе си по нов начин. Записах се, купих материали, но вместо да рисувам, започнах да чистя ателието. Подреждах четки, моливи, бои, организирах пространството. Прекарах цял ден в това, оправдавайки се, че трябва да е перфектно, преди да започна да творя.

Не знам дали това е подсъзнателен саботаж или просто мързел, маскиран като перфекционизъм. Но знам, че трябва да спра да инвестирам в потенциал и да започна да инвестирам в действие. Да извадя обувките от шкафа. Да отворя Excel. Да взема четката и да започна да рисувам. Без оправдания. Без отлагане. Без Netflix.

Започвам от утре. Не, чакай. Започвам сега.

Лично от Бойко

Май се уморих да се преструвам на отпочинал

07.05.2026 by BoikoDDD

Май се уморих да се преструвам на отпочинал.

Като студент си мислех, че почивката е да не правиш нищо. Да лежиш на дивана. Да гледаш тъпи филми. Да ядеш чипс. И да се чувстваш виновен. Тогава беше нормално. Бях изтощен. От зубренето. От изпитите. От липсата на пари. Но дори и тогава нещо не се получаваше. След „почивката“ се чувствах по-изтощен. Отколкото преди нея.

Сега, след години работа, разбрах, че това е илюзия. Истинската почивка не е липса на работа. А работа, която те зарежда. Звучи като клише. Знам. Но го казвам, защото го изживявам всеки ден. Не е позитивно мислене. Това е биохимия. Неврология. Физиология.

Когато сте ангажирани с нещо, което ви харесва, мозъкът ви произвежда допамин. Допаминът е свързан с удоволствието. С мотивацията. С наградата. Кара ни да се чувстваме добре. Да имаме енергия. Да искаме да продължим. Когато сме отегчени или правим нещо, което не ни харесва, допаминът намалява. Чувстваме се уморени. Демотивирани. Изтощени.

Занимавам се с писане от години. В началото беше мъка. Търсех теми. Мъчех се да създам нещо интересно. Притеснявах се как ще реагират хората. Пишех, защото трябваше. Не защото исках. И бях ужасно изморен. След всяка статия.

Преди година реших да променя подхода си. Започнах да пиша за нещата, които ме вълнуват. За нещата, които ме карат да мисля. Да се смея. Да се ядосвам. За нещата, които ме правят човек. И стана нещо. Писането се превърна в удоволствие. Забравих за крайните срокове. За статистиките. За критиката. Просто пишех. Защото ми харесваше. И се чувствах по-енергичен. По-мотивиран. По-щастлив.

Виждам го и в екипа ми. Имаме програмист, Иван. Преди няколко месеца беше на ръба да напусне. Беше изтощен. От рутинната работа. От бъговете. От липсата на признание. Предложих му нов проект. Разработката на мобилно приложение, което той отдавна искаше да направи. В началото беше скептичен. Но се съгласи. И стана невероятно. Иван работеше с удвоена енергия. Забравяше за времето. Предлагаше иновативни решения. Виждах как очите му светят. Когато говори за проекта. И знаете ли какво? Приложението беше завършено навреме. И беше огромно предимство за компанията.

Не е магия. Това е физиология. Когато правим нещо, което ни харесва, мозъкът ни е активен. Тялото ни е заредено с енергия. Чувстваме се живи. Когато правим нещо, което не ни харесва, мозъкът ни се изключва. Тялото ни се отпуска. И се чувстваме като зомбита.

Не казвам да се откажем от всичко, което не ни харесва. Всеки има работа, която трябва да свърши. Независимо дали му е приятно или не. Но можем да намерим нещо, което ни зарежда. Нещо, което ни дава смисъл. Нещо, което ни прави по-щастливи. Можем да си намерим хоби. Да се запишем на курс. Да се посветим на кауза. Да прекараме повече време с хората, които обичаме.

Не съм сигурен дали ще го постигнем перфектно. Но вярвам, че ако поне се опитаме, ще се почувстваме по-добре. По-живи. По-енергични. И може би тогава ще разберем, че истинската почивка не е липса на работа. А работа, която те зарежда. Затова и аз днес, вместо да отпочивам, ще пиша още. Защото ми харесва. И това е всичко, което има значение.

Лично от Бойко

Хоторнският експеримент

26.03.2015 by BoikoDDD

Чували ли сте за Хоторнския експеримент или Хоторнския ефект? Не се притеснявайте, ако не сте. Това е история, която се учи в различни мениджърски дисциплини или е задължително знание от специалистите по „Човешки ресурси“. Все пак личната ми преценка е, че да познавате Хоторнския експеримент е индикатор за по-висока обща култура, а и от него можете да си извадите различни изводи и да си направите редица заключения.

За какво става въпрос…

Хоторнският експеримент всъщност представлява сбор от редица изследвания, проведени сред работниците в различни заводи в гр. Хоторн в периода от 1924 г. до 1936г. Без съмнение можем да твърдим, че тези изследвания са залегнали в основата социологическия подход в управлението на промишленото предприятие. Акцент искам да поставя именно върху „промишлено“, защото става дума за производство, производителност и норма на изпълнение. В същността си експериментът е разделен на 4 етапа, които ще се опитам да очертая на кратко:

I етап – изследвани били техническите условия като осветлението в завода и влиянието му върху производителността на работниците; оказало се, че промените оказват почти нищожно въздействие в тази насока.

II етап – изследвана и наблюдавана била отделна група от шест работнички, на които предварително било разяснено, че участват в експеримент и каква е целта му; установено било, че производителността на жените се покачила дори при умишлено влошаване на средата на труд, но с уточнение че един от ръководителите на експеримента постоянно им помагал и ги съветвал.

elton-mayo-hawthorne-foto-do-grupo-da-pesquisa

III етап – това е ключовият момент, в който поканен бил известният американски социолог Елтън Мейо. Не него се паднала задачата да разясни причината за наблюдаваното покачване на производителността при работничките. Заключението му било, че шестте жени се превърнали в група и като такава реакциите им били плод на вътрешните им връзки, а на не индивидуалното състояние на всяка от тях.

IV етап – акцентът бил именно върху това да се проучи как групите въздействат на поведението на нейните членове; за първи път било установено наличието и въздействието на т.нар. неформални лидери.

Привеждането и анализирането на събраната по време на Хоторнския експеримент информация се оказва изключително полезна за тогавашните и бъдещи поколения изследователи на социологическия подход в управлението, на поведенческата психология и мениджмънта като цяло. Намира приложение дори и днес, като някои от неговите изводи спомагат да мотивиране на персонала, покачване качеството на работа и подобряване условията на труд. Той е причината да говорим за наличие на формални и неформални групи, формални и неформални лидери. За пореден път се оказва, че историята има на како да ни научи, стига да има желание от наша страна.