Tag

внимание

Лично от Бойко

Цена на вниманието

Голяма част от парите, които даваме за „умни“ приложения и софтуер за организация, не се връщат като реална продуктивност. Купуваме нови календари, нови програми за задачи, нови тетрадки за бележки, с надеждата, че този път хаосът в главата ни ще се подреди на екрана на последния таблет. Вместо това просто си купуваме по-скъпа клетка за собственото си внимание.

Имах един стар, обикновен тефтер. Беше евтин, не изпращаше известия, не се обновяваше сам и не ми предлагаше „персонализирано преживяване“. Имаше едно огромно предимство – не можеше да ми каже, че някой е сложил лайк на снимка или че има нова промоция за пица. Когато го отварях, знаех какво ще видя – списък с неща за вършене. Имах контрол над кога и как ще взаимодействам с информацията. Сега, когато се опитвам да планирам седмицата си, се въртя в безкраен кръг от отворени табове, проверка на синхронизация и пренареждане на виртуални карти в платформи, които изглеждат като професионален симулатор.

Проблемът не е в технологиите, а в това, че повечето инструменти са направени да ни държат в тях, а не да ни изкарат по-бързо. Икономическият модел на тези приложения разчита на ангажираността, не на ефективността ни. Всеки нов инструмент добавя още един слой разсейване. Когато се опитваме да организираме проект, всъщност извършваме най-скъпата форма на прокрастинация – имитация на работа. Преместването на една задача от „в процес“ към „завършено“ носи кратко усещане за удовлетворение, но е празна операция, която не добавя реална стойност, освен че ни коства време, което иначе бихме могли да вложим в истинска работа.

Миналия вторник прекарах два часа само в „оптимизиране“ на списъка си с приоритети. Гледах екрана, пренареждах папки, проверявах дали всичко е синхронизирано с облака, но в края на това упражнение реалните ми задачи бяха недокоснати. Бях изтощен от самото планиране. Това е класическият разрив между очакването за прозрачност и реалността на дигиталния шум. Колкото повече инструменти ползваме, толкова по-голяма става повърхността за разсейване.

Ако искаш да постигнеш нещо, спри да търсиш следващото „магическо“ приложение. Използвай най-простия наличен инструмент – дори и лист хартия и химикал. Намали броя на местата, където съхраняваш информацията си, до минимум. Колкото по-малко са „точките на превключване“, толкова по-малко енергия губиш в самото превключване. Дигиталният хаос не се лекува с още дигитални лекарства.

Софтуерът е инструмент, не заместител на волята. Телефонът е най-добрият източник на разсейване, измислян някога, и ако не го контролираш, ще продължи да ти изсмуква времето, без дори да разбереш, че си се превърнал в администратор на собственото си безсмислие.

Лично от Бойко

Закуска в леглото

breakfastinbedНяма скрито и покрито! Според мен поднесената закуска в леглото е най-милият възможен жест, който някой може да направи.

Толкова много символика има в подобни действия, че едва ли ще мога да ги изброя всичките.

Замислете се. Закуската в леглото най-напред означава, че човекът, който ви я поднася, специално е станал по-рано, за да има време да я приготви. Жертвал е собственото си време за съм заради вас. А от моя гледна точка сънят става все по-ограничен ресурс в днешно време.

Продължаваме нататък. Закуската в леглото означава, че сте специален за някого. Означава, че ако за света сте никой, за някой определен човек вие сте целия свят. Какво по-хубаво от това?

В допълнение ето и следното. Ще ви поднесе ли някой закуска в леглото, ако не е сигурен, че ще ви хареса. Това показва, че той или тя познава вашия вкус. Интересува се от вас и вашето мнение. А може би ви и обича?

Иска ми се да продължа, но се замечтах прекалено много, така че спирам дотук.

Лично от Бойко

Избор на домашен любимец…

Изпаднах вчера в спор с едни приятели кое животно е по-подходящо за домашен любимец – куче, котка или дребните декоративни гризачи. Другите дори не ги споменахме, може би защото характерите ни пасват повече на бозайници. Да си призная досега не се бях замислял. Принципно по мъжки му повече харесвам кучетата. Особено големите и силните породи като немска овчарка, хъскитата, голдън ретривър и такива. Смятам, че кучетата са по-верни, по-разбиращи и по-подлежащи на дресировка, така че да съжителствате без да си пречите.

sweet_dog_and_cat_1920x1200Котките от друга страна винаги се асоциират с жените. На нивата на гальовност и сладост дори няма да се спирам, защото са общоизвестни и тъкмо те ги правят предпочитани от повечето хора. Може би котката е такъв любимец, който не изисква всекидневни разходки, по-пасивен е и по-самостоятелен, което би било плюс, ако тръгна да избирам. Кучето в това отношение губи точки, защото си иска много внимание и грижи. Чувал съм, че за да поддържат мускулатурата си немските овчарки трябва да тичат по километър на ден. За да поддържате кучето си във форма трябва и да измисляте различни интерактивни игри и редовно да спазвате определено поведение, което да показва кой е стопанина.

Котките разбира се също трябва да си знаят място в дома, но те ще ви бъдат благодарни, ако ги оставите да се излежават и не им се пречкате много, много.

Дребните гризачи никога не са ме влечели. Не ми се струват така социални с човека. Ето, примерно между стопанина и котката, или между стопанина и кучето възникна някаква връзка, докато при хамстера и морското свинче ми се струва, че контакт отсъства. А аз мисля, че съм повече човек, който търси извесно разбиране и компания с домашното животно. Ако реша да си взема, то ще е такава порода и тип, за който грижите – сресване, ваксини, разходни, тоалетни и др. – ще ми бъдат по възможностите.