“Колкото повече, толкова повече” – казал в една книга Мечо Пух и ето че думите му се спрягат за всичко и от всеки, че даже се превърнаха в модерна житейска философия. Никак не е лошо да сме максималисти. Напротив – даже е добре да взимаме колкото позволява живота, защото утре може да не е останало.  Да, обаче, едва ли рефренът на Пух има точно значението, което влагат повечето хора. Яд ме е, че всеки втори взе да го обръща на тарикатлък и хората хитруват и за най-малкото нещо. Обаче ние нали сме си популярни с побългаряването на повечето значими неща, сякаш цялата ни житейска максима се основава само на това да ни е добре.

Мечо Пух обаче говори не за максимализъм, а за оптимизъм и прагматизъм. Водещото в случая е да се стремим към съхраняването на една цялост и придържане към рационалност. Мисля си колко хубаво би било да надмогнем ние българите себе си и да започнем да мислим над традиционния ни манталитет. Колко ли неща биха се променили тогава?