Много семейства напоследък живеят без брак. Днес двойките, които живеят на принципа без брак, без да са минали през кметството или така нареченият обреден дом, където се извършват ритуалите нарастват лавинообразно и стават все по-многобройни. В България във времето на великия Тодор Живков за такова съжителство и дума и лаф не даваха да се отрони от устата на която и да е от влюбените и кандидати  за свързване в единен брачен сьюз двойка. Или ако е имало то е било съвсем незабележителен процент от нашето население. А имаше и продължава да има несемейни двойки които легализират брака си след раждането на първото си дете. Но има и такива двойки които избират свободното съжителство и имат деца. Това е така, защото в България вече има закон които позволява на незаконороденото дете да има същите права като законното, но при едно условие ако е признато и от двамата родители. Точно това несъмнено обяснява защо свободното съжителство все повече конкурира  институцията на брака. Според последните проучвания и наблюдения показват, че непрекъснато се увеличава броя на разводите т.е. една на всеки  три двойки се развеждат. И това кара младите хора да изберат обръзването без подпис, за да се спестят  всички разправии и неприятни ходения по съдебните дела. Среща се много често от някои вече разведените  да предпочитат именно този шанс за свобода, защото не желаят да преживеят отново мъчителните пътища на развода и раздялята. Според мен животът на свободните партньори е напълно еднакъв с този на законната семейна двойка. Това ще рече, че те купуват общ апартамент, всеки има пълномощно върху банковата сметка на другият  и когато се разделят, отглеждането на децата и изплащането на издръжката предизвикват същите порблеми.