Tag

семейство

Лично от Бойко

Мястото на домашния любимец в една връзка

Искам да ви споделя историята не едни мои приятели, която мисля, че перфектно визуализира мястото на домашния любимец в една връзка.

Ето каква е ситуацията. Имаме момче и момиче, които са от поне 2-3 години заедно. Обичат се, държат един на друг и затова са решили да заживеят заедно. Изнасят се от родните домове и не щеш ли започват да се сблъскат с ежедневните неволи. Плащане на сметки, дебнене на срокове, приготвяне на (минимум) вечеря в рамките на деня, пране, чистене, миене на съдове и т.н.

Малко по малко започват дрязгите, момчето и момичето започват да се карат малко по-често от реди, но за това пък и се сдобряват по-често от преди. Все още се обичат и искат да живеят заедно и постепенно се синхронизират за цялата домакинска работа.

main Phase4Photography shutterstock_29503774Решават, че искат да се сдобият с домашен любимец и си взимат… куче. Да, но за кучето трябва да се грижат заедно. Трябва да му купуват храна, да го разхождат, да го водят на ветеринар и т.н. Това е нещо ново за двойката и на моите приятели, които използвам за пример, им трябваше малко време, за да свикнат. След няколко месеца обаче кучето се превърна в част от семейството им, бяха се синхронизирали перфектно що се отнася до грижите за него. И знаете ли какво се оказа? Две години след като си бяха взели този домашен любимец, се сдобиха и с бебе. Тяхно малко детенце, грижите за което също щяха да са нещо ново за приятелите ми. След като обаче се бяха научили да се грижат заедно за кучето си, им беше много по-лесно да свикнат и със съвместните грижи за бебето им. Така че, домашният любимец може да ви сближи и да ви накара да се чувствате като истинско семейство.

Лично от Бойко

Големият срещу малкият град

Винаги това е била голяма дилема хората, кое да изберат малкия, спокоен но скучен град, където развитието е трудно или големия мръсен, шумен но изпълнен с възможности и вълнения град. Аз мисля, че и двата си имат своите плюсове и минуси и на мен лично би ми било трудно, ако трябва да избирам. Ако се гледа от гледна точка на търсенето на работа, големия град има много частни агенции, които осъществяват връзката между работодатели и търсещите работа. Също така има много центрове, в които можем да се преквалифицираме изкарвайки някакъв курс, било то по специалност или в друга сфера различна от нашата, а защо не и за чужд език. Но човек, който има свой собствен бизнес и е финансово обезпечен много често иска да се отдели някъде на спокойствие от цялата напрегната обстановка и тогава него не го интересува, че ще му се налага да пътува, защото той изпитва нужда от това уединение. Но все пак всеки си своето виждане върху неща, факт е че същите тези хора, които се местят на младини в големия град и търсят късмета си, на старини ако са постигнали целите си и мечтите се, то много често те вече предпочитат някое по тихо място и оставят ръководните постове на своите деца. Не трябва да пренебрегваме и групата хора, които далеч не са това амбициите им и не се блазнят от материалното, за тях най-важно е да изградят семейство и просто да има с какво да се прехранват, защото реално погледнато няма нещо по-важно от семейството.
big-city

Лично от Бойко

Екскурзия със семейството

Преди две години аз и семейството ми посетихме манастира „” и останахме очаровани.Бяхме чували какво ли не за тази забележителност и решихме да видим с очите си.Пътуването ни се стори безкрайно поради огромното ни желание да пристигнем по-бързо.Беше месец Февруари и всичко беше покрито със сняг, което придаваше още по-голямо очарование.Паркирахме колата си в близост и се запътихме към манастира.Прокрадващите се слънчеви лъчи осветяваха кубетата на църквата, намиращи се в средата на манастира. Прекрачвайки прага ние усетихме духа на миналото, на нашите предци.В огромния двор те завладяват красивите арки и резбовани чардаци.Всяко кътче е уникално изографисано и впечатляващо.Пуснахме стотинки за здраве и късмет  в една от чешмите. Оглеждайки се забелязахме множество жилищни помещения, които са декорирани с дърворезба и цветно украсени. Посетихме разбира се и църквата „Рождество Богородично”, където запалихме по свещичка.Насладихме се на невероятните иконостаси на „Свети Никола” и „Свети Йоан Рилски”, както и на редица икони. Разгледахме най-новата „Кюстендилска стая“, създадена основно с даренията на хора като Виолета и Здравка Георгиеви, разказаха ни и за други дарители като Светослав Кантарджиев, който дарил за пещерата, където Иван Рилски прекарал 7 години.

Решихме и ние да направим едно скромно дарение – малко, но от сърце. Посетихме и магерницата или иначе казано манастирската кухня.Уникалността й се дължи на това, че комина е висок около 22 метра с форма на пирамида.Не се стърпяхме и опитахме от невероятния хляб и топличките мекици,наречени „рилски”.За съжаление не разгледахме музея, но смятаме да повторим преживяването отново.На тръгване хапнахме вкусно в едно много уютно  заведение, където грееше каминката. Да не забравя да ви споделя, че си купихме по едно сувенирче за спомен, което винаги като погледна се сещам за Рилския манастир.

Лично от Бойко

Родителите, семейството, парите

Всеки един родител като Бойко Дражев желае по всякакъв начин да обеспечава своето родно наследство от деца и семейство с пари. Тия „финикийски“ знаци, без които никога нищо не може. Въпреки това неизбежно притиснати от сметки, планове за рождени дни, Коледи и почивки на море, предпочитат по-лесния изход – да се затрупват с работа. Вярно е, че парите са без съмнение още един символите на общественото мнение и неговото влияние върху нас. За успеха в нашето общество се съди по финансовите резултати, а бащинството не носи никакви парични облаги – освен ако наследникът не стане рок звезда. Има семейства, които решават да оставят кариерата и финасовия просперитет на заден план, за да „разчистят място” за основното – грижите за детето. Но те за съжаление са малцинство. Много родители са пълноценни в работата си, само когато я вършат далеч от дома, тъй като вкъщи обстановката съвсем не е стимулираща. Други решават да зарежат напълно кариерата си и да се посветят изцяло на детето си. Всеки един от тези варианти не е нито верен, нито грешен, поне според мен. Това, от което имаме нужда е по-гъвкаво отношение към разпределение на ролите при отглеждане на наследството ни. С това, което споделям не желая да внасям или пък било то да внушавам на нашето демократично общество, че не ценя огромната заслуга и роля на всяко едно семейство. Просто според мен – Бойко Дражев, у нас нещата трябва час по-скоро да се променят и то със скоростта на светлината. Дано да е скоро.

Лично от Бойко

Свободният брак – семейните начала

Семейните начала
Много семейства напоследък живеят без брак. Днес двойките, които живеят на принципа без брак, без да са минали през кметството или така нареченият обреден дом, където се извършват ритуалите нарастват лавинообразно и стават все по-многобройни. В България във времето на великия Тодор Живков за такова съжителство и дума и лаф не даваха да се отрони от устата на която и да е от влюбените и кандидати  за свързване в единен брачен сьюз двойка. Или ако е имало то е било съвсем незабележителен процент от нашето население. А имаше и продължава да има несемейни двойки които легализират брака си след раждането на първото си дете. Но има и такива двойки които избират свободното съжителство и имат деца. Това е така, защото в България вече има закон които позволява на незаконороденото дете да има същите права като законното, но при едно условие ако е признато и от двамата родители. Точно това несъмнено обяснява защо свободното съжителство все повече конкурира  институцията на брака. Според последните проучвания и наблюдения показват, че непрекъснато се увеличава броя на разводите т.е. една на всеки  три двойки се развеждат. И това кара младите хора да изберат обръзването без подпис, за да се спестят  всички разправии и неприятни ходения по съдебните дела. Среща се много често от някои вече разведените  да предпочитат именно този шанс за свобода, защото не желаят да преживеят отново мъчителните пътища на развода и раздялята. Според мен животът на свободните партньори е напълно еднакъв с този на законната семейна двойка. Това ще рече, че те купуват общ апартамент, всеки има пълномощно върху банковата сметка на другият  и когато се разделят, отглеждането на децата и изплащането на издръжката предизвикват същите порблеми.

Лично от Бойко

Празниците

семеен празник

Коледа

Въпреки беднотията, която цари в страната, всички заведения са пълни с резервации за коледната вечер. Това означава, че все пак има някаква надежда за българите, но пък се изчерпа идеята да запазя места в ресторант. Явно всички са събрали някой лев за да може поне празниците да посрещнат подобаващо като бели хора. Лошо няма, варианта да се изкара Коледа вкъщи също не е лош, в моя случай  – единствения 🙂 Все пак се води семеен празник, а какво по-добро нещо освен да прекараш една хубава вечер с най-близките хора. Пък и храната ще е повече, тъй като ще купим продуктите от магазин с доста по-малка надценка отколкото в ресторанта. Явно аз ще съм Dj-я вкъщи и ще се опитаме да загърбим грижите и с приятели и роднини да прекараме добре празника.

На вас пожелавам едно прекрасно прекарване на празниците!