Първият демократично избран кмет на Сливен – Христин Петков беше казал преди няколко години, че преходът в България не е приключил и няма да приключи скоро. Според него, съзнанието и разбиранията на всеки член от обществото трябва да се променят, за да успеят след това да се променят и политиците, които ни управляват.

Много ми се искаше да доживея този момент, губя обаче надежда, че ще успея. Получавал съм много предложения от приятели да замина в чужбина – ще работя на хубаво място, ще си намеря сносна квартира с немски и руски се оправям добре… винаги обаче досега съм отказвал. Е, писна ми вече. Наистина, дойде ми до гуша. Не мога повече да издържам тази пародия на държава, подкрепяна от тази пародия на европейски народ и демокрация у нас. Въпреки че много обичам приятелите си тук, природата, родния град, всичко – не само трудно оцелявам икономически, но като цяло животът ми тук е недостоен, работата – недооценена, националното самосъзнание – премазано.

Обмислям дали да се емигрирам вече от няколко месеца и все повече неща ме тикат към крайното решение – ДА. Беше ми много хубаво да наблюдавам нахъсаните младежи от групата на „Ранобудните студенти“, които дадоха всичко от себе си, но не получиха достатъчно подкрепа от останалата част от съгражданите си и не успяха да постигнат нужната масовост, за да падне правителството. Когато и те се отказаха от окупацията, сякаш умря и малкото ми останала надежда, че в България разумни,  съвестни и обединени хора някога могат да победят материалистичните хищници, които са завзели властта. Това е.