Както аз и предполагам някои от нас поне веднъж се е замислял върху „търсенето на вечната истина, която често се извисява над всяка привидност – вътрешно битие”. За да намерим отговор на този въпрос си мисля, че първо трябва да се научим да правим разлика между този най- дълбок, бликащ първоизточник на всичко „истинно“ и безброй истини които непрекъснато извират и са все и вечно нови от позицията на времето.Мисля си, че тя – истината остава неизменна сама по себе си, остава само в едно голямо и огромно чисто битие. Основаваща се единствено на себе си, бликаща от самата себе си, то тя се изявява безкрайно разнообразна във всяко едно време и в различно от това пространство. Дали ние някога, някой път можем да я постигнем ? Не, убеден съм, че не можеш да постигнеш абсолютната истина, която остава вечно поне за мен непостижима и достъпна единствено за себе си. За това за мен лично ще има всъщност винаги само една истина, която ще бъде достъпна за мен -истината на моето собствено битие. Безброй истини в тоя страстен и пълен с превратности живот непрекъснато напират от всички страни около мен и всяка от тези истини се стреми да бъде призната. Съветвам Ви приятели да не забравяте, че всяка истина в пространството и във времето има свой собствен облик и включва в себе си само онова, което отговаря на този неин облик.