Може ли да се говори за изцяло добронамерени  или изцяло злонамерени хора? Могат ли стереотипите за двете противоположности да ни правят слепи за нюансите на човешкото поведение. Според мен не трябва, но в действителност така се случва.

Миналата седмица един приятел в желанието си да направи добро, стори ужасна грешка и сега половината компания му е сърдита. Те са в правото си, защото гледат резултата от една постъпка, а не намеренията, скрити зад нея.

Колко сложно нещо е живота, нали така? С право е известна мисълта „Пътят към Ада е постлан с добри намерения”. Но защо така се получава? Можем ли да сме независими от последствията и да изтъкаваме само добронамереността си. Аз мисля, че колкото и добър човек да си, понякога правиш грешки в преценката си или не уцелваш момента. А доста често и действаме за добро, а обстоятелства, които не са ни известни, прецакват всичко, както се казва.

В живота няма изцяло добри и изцяло лоши типажи. Понякога в желанието си да помогнем, можем да сътворим повече зло, в други ситуации пък онези, които вредят, може да са направили нещо с положителен ефект.

Доброто и злото също така се измерват през личната призма на отделния човек. За мен може би едно не е осъдително, а друго е похвално, а някой друг да се възмущава на преценаката ми и да е на коренно противоположно мнение. Добре, но като сме толкова полярни като мислене индивиди, тогава как да разграничаваме доброто от злото и как да учим децата си. Не искам да ви объркам, а просто да покажа, че в света има не една, а няколко истини. И доброто, и злото са абстрактни понятия. Независимо това обаче знаем кои постъпки са изцяло зли – кражба, убийство, клевета, интрига, вреда, и кои изцяло добри – милосърдие, състрадателност, помощ, любезност. Знаем също така къде могат да получат противоречия – в лъжата, например. Има благородна лъжа и лъжа, която има за цел да нарани. Именно заради съществуването на онези постъпки, които са на тънката граница между доброто и злото, дори в правораздавателната система по света е нюансирала вината – имаме умисъл, небрежност, самонадеяност… идеята е да се изгради обективен поглед върху нещата и да има справедливост в оценката.