Много хора си правят блогове, за да пишат поезия и за да публикуват свои разкази или части от романи. Спрете, моля ви! Това не е само мой апел, ами ще си спестите много, много ядове след това.

Истината е, че има два много разпространени таланта, или да ги наречем ЛЪЖЕталанта – това са пеенето и писателството. В единия случай почти всеки втори, който може да изкара едно правилно “Зайченцето бяло…” си мисли, че е готов за Х фактор. В другия случай всеки, чиято глава може да роди 4 стиха в рима, си мисли, че е неоправдан поет, който, видиш ли, в България никой не иска да издаде.

Затова блоговете, без да се обиждате част от блогърите, са пълни с графомански творби. При това в някои от тях се сипят със суперлативи без изобщо да имат някаква стойност. Наистина стойностните, за жалост, и те се намират по блоговете и авторите им се оплакват, че няма кой да ги издаде. Ами… когато трудът ви е вече достъпен през мрежата, кой да си го купи? Ето за това издателствата, които видят, че дадена книга или разказ е онлайн, просто не се заемат. Все пак те искат да изкарат на пазара нещо, което никой от никъде не би могъл да прочете и затова ще иде да си го купи от книжарницата.

Знаете ли, самият аз обичам много да чета. Но чета избирателно – жанр, който си ми харесва, нещата, които ме вълнуват. Смятам, че всичко това е въпрос на нагласа. Слава и на Читанка, че я има, защото аз пък нямам много излишни средства, за да закупя за един прочит книга като “Майсторът и Маргарита”, например, която страшно ми допадна, но едва ли ще я отворя отново. Те и за това много рядко я преиздават.

Та така стоят нещата в блог пространството. Ако искате да споделяте със света малките ви хрумки – правете го. Но ако искате наистина да станете сериозен писател – не качвайте творбите си в мрежата. Защото първо – ще загубите шансовете си, но, второ, авторовите ви неща ще се загубят в графоманската плява.