За много години, приятели! Бъдете здрави и щастливи! Успяхте ли да се насладите на празничните дни? А успяхте ли да простите?

Темата за прошката започнах в средата на декември. Сметнах, че тогава е и най-подходящото време да простим, когато правим равносметката си за изминалата година. Оставяме всичко лошо в старата, за да имаме едно ново и чисто начало.

Не е лесно да простим на някого, че е предал доверието ни, но който иска да прости, може да прости. Прошката е избор, акт на волята. Прошката обикновено не започва с чувство или дълбока вътрешна нужда да го направим. Може би, прощаването е дори чисто интелектуален подход в началото, докато вътре в себе си продължава да ни боли и да искаме другият човек да изпита същото. Случвало ли ви се е само срещата или дори мимолетна мисъл за другия, да предизвика негодуванието и обвинения? Ами, нормално е.

И какво правим в този случай? Прощаваме – отново и отново, докато не почувстваме, че наистина е така. Това може да стане бавно, но не трябва да се отказваме, а да преобърнем нагласата си. Да се тренираме да прощаваме. В дългосрочен план, онези, които прощават, получават свобода в своите мисли и действия.

Защото, за да простим – това може да изненада някои – не ни трябва разкаянието на другия. Ако той се извини и обясни, улеснява процеса, но не е задължително условие. От това става ясно, че прощаването е нещо, което засяга преди всичко засегнатото лице, нас. Затова нека помислим за себе си – да простим и да се примирим със себе си.