Tag

маркетинг

Лично от Бойко

Склад вместо салон

Веднъж се озовах в едно от онези нови заведения, дето се насаждат в София с темпа на плесен след дъжд. Влизаш вътре и те удря студът на бетонната стена – буквално и преносно. На места е напукан, сякаш майсторите са спрели мазилката, защото са свършили цимента. По тавана се вият черни тръби, готови да изпратят ръждата право в чашата ти. Мебелите са тежки, метални, с дърво, дето изглежда така, сякаш е минало през шкурка, а после през бетонобъркачката. Мирише на препарат и на метална стружка – „индустриално“ е думата, дето търсят да внушат.

Гледам хората – уж открили съкровище. А всъщност пият кафе в декор за евтин сериал. Този „шик“ е просто сметкаджийство, маскирано като автентичност. По-евтино е да оставиш бетонната основа и да метнеш няколко стари лампи, отколкото да направиш място, дето човек да му е приятно. Всяко ново заведение се страхува от „уют“, защото уютът бил старомоден. Сега трябва да е „сурово“, „необработено“. Само дето в това „сурово“ се губи гостоприемството. Продаваш не атмосфера, а измислена история.

Цената на това кафе беше безумна за няколко глътки черно нещо. Платих не за кафе, а за правото да се почувствам малко по-артистичен в това бетонно-метално пристанище. Научих, че в модерния град автентичността е просто поредната стока, минала през имитацията. Всеки гол бетон и всяка ръждясала тръба ми шепнат едно и също – „Не вярвай на това, което виждаш“. Ще ги запомня тези места – не като скрити съкровища, а като затворени складове.

Лично от Бойко

Инфлуенсърите – новите политици

Вчера гледам един инфлуенсър, не знам кой е, важното е, че има 300 хиляди последователи. Рекламира някакъв крем за лице. Говори, говори – чудодейният бил, кожата възстановявал, тайната за младост. И се замислих – тайна ли е, или просто добре платена реклама? Това е само повърхността. Под нея има нещо по-притеснително. Защото тия хора станаха… политици. Не в смисъла на депутати и министри, а в смисъла на хора, които оформят мнение, които те насочват какво да харесваш, какво да купуваш, а защо не и за кого да гласуваш.

В петък бях на конференция за маркетинг. Уж да видя новите тенденции. Повечето време се изговориха глупости за „автентичност“ и „изграждане на доверие“. Автентичност? Доверие? Смешно. Инфлуенсърите не продават продукти. Те продават илюзията за живот. И го правят много умело. Аз съм стар маркетолог, видял съм какво ли не, но тази нова форма на манипулация ме плаши. Защо? Защото е фино. Не е нахално като старите реклами. Ти си мислиш, че те слушаш приятел, а всъщност някой ти набутва нещо в главата.

Преди две години колегата ми Иван се запали по един „гуру“ в Инстаграм. Проповядваше някакъв алтернативен начин на живот. Иван купи курсове за 500 лева, после още един за 300. После започна да купува добавки и витамини, които гуруто препоръчвал. Накрая се оказа, че е похарчил над 2000 лева за глупости. И нямаше никакъв напредък. Само се чувстваше още по-объркан и разочарован. Попитах го защо е вярвал на този човек. Отговори ми, че изглеждал „искрен“ и „успешен“. Иронията е пълна – човек, който се представя за успешен, те кара да даваш пари, за да си постигнеш успеха.

И това не е изолиран случай. Помня как преди година един фитнес инфлуенсър рекламираше някакъв протеин. Представяше го като „чудото на чудесата“, което ще ти помогне да качиш мускулна маса за месец. Аз се порових и открих, че този протеин е обикновен соев протеин. Струва два пъти по-евтино, ако го купиш от друг магазин. Той просто беше надценил цената и използваше влиянието си, за да печели пари.

Най-страшното е, че хората не се замислят. Гледат красивите снимки, слушат ласкавите думи и си мислят, че това е истината. Забравили са, че зад всеки профил в Инстаграм стои човек. Човек със своите интереси. Човек, който иска да спечели пари, да стане известен, да упражнява власт. И е готов да те използва, за да постигне целите си.

Онзи ден видях един политик да се снима с инфлуенсър. И какво мислите? Инфлуенсърът рекламираше партията, а политикът се опитваше да привлече млади избиратели. Класика. Политиците винаги са използвали медиите, за да влияят на хората. Сега просто са открили по-ефективен начин. Вместо да плащат на телевизиите, плащат на инфлуенсърите.

Не съм оптимист. Не вярвам, че нещата ще се променят. Хората ще продължават да бъдат манипулирани, докато не се научат да мислят сами. Да не вярват на всичко, което виждат в социалните мрежи. Да се замислят кой стои зад всяка реклама. Да задават въпроси. Да търсят истината. Затова и аз, от днес, започвам да пиша по-честно. Без да се притеснявам от последствията. Защото някой трябва да каже истината, дори и тя да е неприятна. А истината е, че тия инфлуенсъри ни продават въздух под налягане. И ние, доброволно, го купуваме.