Tag

живот

Лично от Бойко

Живот извън обществото: Хората, които са избрали да напуснат цивилизацията

Все повече хора по света избират да напуснат комфортния, но и напрегнат свят на съвременната цивилизация, за да се отдадат на живот в изолация. Причините за това решение са разнообразни и често дълбоко лични. От желанието за бягство от стреса на градския живот до търсенето на по-дълбоко съществуване, тези хора се стремят към простота, която само изолираните общности или самотните места могат да предложат.

Много от тези индивидуалности живеят в отдалечени региони, сред природата, извън обхвата на технологиите и социалните мрежи. За тях животът в изолация не е форма на отчаяние, а избор, който предоставя свобода от материалистични стремежи и ежедневни задължения. Те възприемат простотата като ключ към щастието, като често се възползват от земеделие, самодостатъчност и минимализъм.

Сред най-известните примери за такива хора са „еремитите“, които живеят в пълна изолация, далеч от обществото. Те предпочитат да се свържат със себе си и природата, а не с другите хора. Често избират да живеят в малки хижи, къщи без електричество или дори в пещери, водейки почти пълноценен живот със самоосигуряване чрез лов, риболов и земеделие. За тях животът извън обществото не е само физическо оттегляне, а и философски избор да се освободят от наложените социални норми и да търсят по-дълбок смисъл в ежедневието си.

Друг пример е т.нар. „мисловна изолация“, когато хората, вместо да живеят в пълна изолация, се преместят в алтернативни общности, които се основават на споделени ценности като самостоятелност, екологично земеделие и откъсване от основните социални структури. Те могат да се намират в отдалечени селища, в които практикуват устойчиви методи на живот и търсят социална и духовна извисеност извън конвенционалните образци на съвременното общество.

Един от основните мотиви за тези хора да се откажат от съвременното общество е стресът, който съвременният живот носи. Прекаленото натоварване с работа, социални задължения и безкрайни цифрови взаимодействия създават усещане за загуба на контрол. Това води до търсене на начин да се възстанови балансът и да се намери мир и покой в самота или малки, интимни общности.

Не липсват и по-драматични истории на хора, които избягват закона, като например бягство от правосъдието или желание за започване на нов живот, далеч от обществото. Някои избират това не заради духовен или личен избор, а поради трудности в предишния им живот.

Животът извън обществото има своите предизвикателства. Въпреки всичките усилия да се избегне взаимодействие с модерния свят, някои изолирани индивиди и общности все пак са принудени да се сблъскват с ограничения, свързани с ресурси, климатични условия или здраве. Възможността да останеш в изолация зависи от уменията за само да удовлетворяваш потребностите си испособността да се адаптираш към суровите условия на природата.

В крайна сметка, въпреки че тези хора са избрали да живеят извън обществото, те все пак се свързват с по-дълбоки човешки нужди – от търсене на спокойствие и баланс, до стремеж към постигане на лична свобода и устойчив живот. Животът извън обществото може да бъде труден, но за много от тези хора той предлага възможността да изживеят живот, който те смятат за истински и същностен.

Лично от Бойко

Свободата

Свободата – вечният стремеж на всички хора по света. За тази дума, за постигането на това чувство, са се водели толкова битки и войни, загивали са хора и са се раждали герои. А в момента да си свободен означава да излезеш единствено на балкона си…

Не знам как достигнехме до тези времена, в които ни се случи немислимото – светът да бъде прикован в примката на силно разпространяващ се вирус. Ако някой ми бе казал, че ще доживея подобни дни, приличащи на част от филм на ужасите, не бих му повярвал.

Първоначално си мислих, че всичко това се случва, за да ни сплашат и да се пазим малко повече. Но колкото минаваха дните, толкова по-сериозно приемах нещата. Гледката на затворени магазини и заведения, които до преди часове са били пълни с хора и емоции, сега пустееха. Оградени с ленти паркове и КПП-та на входовете и изходите на големите градове. Пропусквателен режим за закупуване на хранителни стоки и медикаменти.

Не ми се иска да го призная, но приличаме на затворници в собствените си домове. Периодът на адаптация за работа и учене от вкъщи бе труден и вече напълно постижим. Сега усещам луксът да изляза до магазина и да повървя една пресечка повече, просто за да раздвижа крайниците си. Слънцето, въздухът навън, атмосферата – липсват ми, но знам, че скоро пак ще ги усетя в пълната им прелест.

Ако преди съм се чувствал роб на работата си или на някакви ежедневни проблеми, то сега разбирам, че онова е било просто прищявка. След като карантината приключи, ще се опитам да се насладя на всеки един миг сред природата, сред блоковете, сред хората, без да мрънкам и недоволствам, без да се притеснявам за утре. Звучи клиширано, но ще се възползвам от правото ми да бъда където аз искам.

Свободата ни е в съзнанието ни. Понякога е ограничена физически, а друг път сами си поставяме граници. Въпреки това трябва да се научим да се справяме с всяка ситуация и да извличаме ползите от нея. А след само няколко месеца ще влезем в стария ритъм на живот и се надявам да имаме ново съзнание и възприятие за него.

Лично от Бойко

Колко е лесно да сменим професията си?

През последните години не спират да ни затрупват със статии и истории за хора, които са работили в големи корпорации, които са ги поглъщали и унищожавали, и накрая са решили да зарежат всичко на 35-45-50-годишна възраст и да започнат да правят това, което ги прави щастливи. Четем тези истории и често се чудим дали ние бихме имали смелостта да постъпим като тях. Започваме да преценяваме ситуацията да претегляме многото „за“ и ужасно многото „против“, а в крайна сметка стискаме здраво въжето, за което сме се уловили, без да осъзнаваме, че това всъщност е нашето бесило.

Една от причините много хора да се чувстват по този начин е фактът, че не практикуват професия, която ги удовлетворява. Често те ходят с нежелание на работа, извършват задълженията си с погнуса, а след края на работния ден излизат от офисите си с облекчение. Отиват да изпият по някоя бира, за да се разтоварят от досадния ден, а накрая се прибират в остарелите си апартаменти и потъват в сивото си отчаяние.

Неслучайно много хора обичат да повтарят поговорката, че който намери работа, който му доставя удоволствие, няма да работи и един ден в живота си. Звучи перфектно и със сигурност е вярно, но в крайна сметка са много малко хората, които наистина се чувстват по този начин.

Ежедневието на незадоволения работник провокира много друг тип настроения. В такова състояние човек се чувства неудовлетворен, непълноценен, че изпуска нещо, което е можел да на прави с живота си. В един момент това усещане за себе си става толкова настоятелно, че че хората просто имат желание да изхвърлят на боклука стария си живот и да отидат до магазина, за да си купят нов. Само че този новият може да излезе твърде солено. А страхът от това да загубят всичко, за което са работили до този момент е по-силен то желанието да се насладят на свободата си. Ето защо продължават да се задоволяват със стария си, опърпан, очукан и вечно мрънкащ за някакъв ремонт живот. Защото новите и лъскавите по магазините струват много, а цената – не всеки иска и може да я плати.

Лично от Бойко

Без път или на кръстопът?

Road-Of-Life

Има моменти, в които си казваме, че по-лошо няма накъде. Ако сте забелязали, точно момента, в който сте си го помислили, винаги ситуацията става по-зле.

Ще ви кажа обаче една тайна. Всеки възприема различната ситуация като лоша според собствените му представи. Някои казват, че се чувстват ужасно, когато животът е довел някакво тяхно начинание до задънена улица, а други смятат, че няма по-неприятно нещо от двоуменето и решаването между няколко неща.

Да си без път е нещо като да си стигнал до предела на възможностите си. Звучи песимистично, защото те връхлита чувство на загуба, на безизходица, на отчаяние. Почти всеки го е изпитвал през даден момент от живота си. Точно затова искам да ви кажа, че когато аз съм изпадал в безпътица съм се опитвал да разсъждавам метафорично и да намеря единственото логично решение. Попаднеш ли на задънен път, върни се назад. Да, неприятно е, но това е единствената възможност и е облекчение, че поне знаеш посоката.

Да си на кръстопът не е страшно, но е  смущаващо. За мнозина няма по-неприятна ситуация от тази да трябва да избират, като не знаят кое е по-правилното. Започват да мислят с догадки, пресмятания, да се опитват да се поставят мислено и в едната, и в другата ситуация и се объркват. Още по-лошо става, когато искат съвет от близки и приятели. Всеки ги разубеждава от едното и им представя другото. Конфликтът се задълбочава и когато самите хора не могат да преценят какво искат. В такива моменти жена ми казва следното – не питай никого за нищо, а си направи списък с плюсовете и минусите на всяка ситуация – може и в съзнанието си, преспи една нощ и след това вземи решение.

А според вас, кое е по-плашещото – да си на кръстопът или да се окажеш без път?