Планини. Реки. Ширнало се е натежало от класове поле и ти шофираш по монотонна магистрала. Макар да пропускаш така или иначе еднообразната гледка, се радваш, че довършиха пътя, иначе щеше да пътуваш до морето поне още два часа в невъзможни опашки, тесни ленти и задръствания от тирове. Така се чувствам винаги и надигам бутилката минерална вода със задоволство.

Не мога да отрека, че когато пътувахме преди, и сме возили племенниците ми, децата, пък и възрастните, гледаха през прозореца далеч по-големи красоти. Старите пътища са много по-живописни и разнообразни и децата винаги се разсейваха и забравяха да вдигат много шум в колата. Вчера, когато пътувахме за морето обаче, обстановката беше доста изнервяща, защото малкият питаше през 5 минути: „Кога ще стигнем?… Тате, колко остава още до морето?.. Стигнахме ли вече?”

Който има малки деца или поне е гледал „Шрек 2″ и сцената с въпросите на невъзможното Магаре, знае за какво става дума. След като синът ми повтори въпросната фраза поне още минимум 15 пъти, при това едва бяхме стигнали до Стара Загора, жена ми реши да вземе нещата в свои ръце. Изкара една от приказките, които скоро беше купила – „Приключенията на Барон Мюнхаузен” книга за деца от издателството на Светльо Кантарджиев и не след дълго можехме да си отдъхнем.

Някак жена ми успя да го залъже да започне да чете и да разглежда илюстрациите по страниците. Така сричането му оглушаваше автомобила в следващия час и половина. Което беше много по-добре от познатия рефрен за пристигането.
Пътувахме в мир и хармония, заедно с Барон Мюнхаузен, на когото сърдечно благодаря за помощта.

От скромния ми опит с децата мога да кажа само едно. Тръгнеш ли на море с деца трябва да си психологически подготвен, че:
1.    Ще има хиляди въпроси и къде, как, защо, любимият ми „кога“; ще трябва да обясняваш за всичко и то изчерпателно, защото ако отговорът не е удовлетворяващ, ще има още поддържащи питания след това. И то за всевъзможни неща. Всеки път, когато синът ми зададе екзотичен въпрос се сещам за прочутата фраза от филма „С деца на море“: „- Лодката колко коня е? – 30 коня и 6 магарета!” Общо взето е същото 😉
2.    Ще има Оххх!, Аххх! за всяко нещо, защото възхищението ще е голямо и емоциите ще се леят като кофа с морска вода.
3.    Ще трябва да имате неизчерпаема енергия да правите това и онова и изобщо всичко, което му хрумва на вашето дете.

Затова моят приятелски съвет към вас е:
А. Разграфете си така отпуската, че да имате поне 1 ден след пътуването за почивка 😉
Б. Винаги, винаги, винаги имайте някакъв кос за занимавка. Понеже жената четеше на детето от малко и ние все вървим с някакви книжки. Харесваме на Ню Медиа Груп, на Светльо Кантарджиев, защото са тънки, много приятни с образни илюстрации. Както от нашето детство.
В. Винаги имайте план Б за всяка ситуация и бъдете нащрек – децата са коварни и само гледат как да се измъкнат от погледа на родителя си.

Синьо лято, приятели!