Tag

време

Лично от Бойко

Научих се да измервам тишината в пари

20.05.2026 by BoikoDDD

Беше около три следобед. Петък. Офисът – полупразен. Гледам екипа – част са в срещи, други ровят из мейли, трети просто гледат в монитора. И се замислих – колко струва тази тишина? Не като липса на шум, а като пропиляно време.

Не говоря за паузите, за глътка въздух преди да започнеш нещо ново. Говоря за онази тишина, която идва от липса на яснота, от безцелно бродене из задачи, от чакане на одобрение. Тишина, която в бизнес контекст е загуба на пари. Защото времето на всеки служител е ресурс. А тишината е дефект в производствения процес.

В предишната ми компания имахме проблем с правния отдел. Всеки договор, всяка клауза, изискваше седмици, понякога месеци, за одобрение. “Те са заети”, обясняваха ни. Истината беше липса на процеси и ясни критерии. Тази тишина ни струваше скъпо. Забавяше старта на проекти, губехме сделки. Преструктурирахме отдела, внедрихме софтуер за управление на договори и времето за одобрение падна драстично. Това не беше просто оптимизация, беше спасяване на пари.

И това не е изолиран случай. Напоследък се говори за “гъвкавост” и “свободно работно време”. Хубаво, но ако тази гъвкавост води до липса на контрол и отчетност, е просто тишина. Не можеш да измериш ефективността на човек, ако не знаеш какво прави. Спомням си един млад програмист, който обичаше да работи от вкъщи. Супер. Но после се оказа, че прекарва половината ден в социални мрежи и игри. Това не е проблем на човека, а на мениджмънта. Трябват ясни цели, задачи и начин за измерване на резултатите.

Оптимизацията не е мода. Тя е необходимост, ако искаш да оцелееш. А оптимизацията започва с идентифициране на загубите. И тишината е една от най-големите. Защото тя е празен ресурс. Празна банка. Празна графика. Всяка минута бездействие е минута, която можеше да е продуктивна.

Имаме клиент – производител на мебели. Преди време имаха огромни проблеми с логистиката. Започваха производството, без да имат потвърждение за материали. Резултатът – забавени поръчки, недоволни клиенти, загуби. Вложихме средства в софтуер за управление на веригата на доставки, автоматизирахме процесите, внедрихме система за прогнозиране на търсенето. Тишината в логистиката беше заменена с прецизна координация. Продажбите им скочиха с 20% за първата година.

Аз съм скептичен към повечето “модерни” решения. “Гъвкавост”, “споделени пространства”, “дзен” офиси – звучат добре, но ако не са подкрепени от бизнес логика, са просто загуба на време и пари. Бизнесът е за печалба. А печалбата идва от ефективност. Ефективността изисква да премахнеш всички източници на загуба. Включително и тишината.

Затова и аз започнах да я измервам. Не в децибели, а в пари. Всяка тиха минута, всяка безцелна среща, всяка забавена задача – всичко това се отразява на резултатите. И ако искам да постигна целите си, трябва да превръщам тишината в нещо продуктивно. Защото времето е пари. А тишината – пропиляно време. И това е проста математика.

Лично от Бойко

Снежният човек – изчезващ вид

19.10.2019 by BoikoDDD

Любимо занимание на българина е да мрънка за времето. Топло му е, студено му е, духа много, дъжд вали – винаги има нещо.

Е, днес ще последвам тази славна българска традиция и аз също ще помрънкам малко за времето. В частност, за това колко се е променил климата в Южна България през последните години и как вече не знаем кога свършва есента и започва зимата.

Не знам как стоят нещата в останалата част от страната – мисля, че не е чак толкова осезаема разликата, но може и да греша – но на юг от Стара планина, в низините, в последно време не знаем как да се обличаме. През лятото дъждове до края на юли, есента закъснява с по 1-2 месеца, зимата изобщо не идва както си му е реда. Не помня колко години минаха, откакто последно снегът успя да понатрупа и да се задържи повече от 1-2 дни. Тази година още е рано да се каже дали ще има сняг, но не очаквам много. Може би за Нова година.

Всичко това за нас е неудобство, но за природата е жив катаклизъм. Всеки, който се занимава поне малко с гъбарство знае каква мъка беше да се намерят гъби това лято. След приключването на дъждовете настъпи такава суша, че и една не можа да поникне в продължение на месеци. Миналата година през пролетта имаше случаи на дървета, които разцъфтяват преждевременно, после замръзват след като температурите рязко падат за 1-2 дни, след което не успяват да дадат плодове след повторното затопляне. Сигурен съм, че всеки има подобни примери.

Любопитно ми е как стоят нещата в другите климатични области на България. Как протичат сезоните във вашия край?

Лично от Бойко

Март дойде. Очаквам застудяване

01.03.2015 by BoikoDDD

Честита Баба Марта на всички приятели и читатели! Ако не сте забравили да слагате мартеници, бързо отивайте да купувате, да не бъдете като мен – сутринта жената да ви се мръщи, че не сте й взели конче за китката. Ами, забравих, какво да правя.

И така сме от сутринта. Тя не ми говори, аз се правя на разсеян. Въпреки, че все пак слязох до магазина, избрах мартеница и един зюмбюл, тя още се цупи. Е, какво повече да направя!!!

Angry-Woman-in-Boxing-Gloves

Март е като жените. Слънцето навън може да грее, но у дома да ти е студено и довечера да си легнеш на дивана, безжалостно прогонен от топлата спалня. И така… по подразбиране очаквам и тази година Баба ни Марта, като типична представителка на своя пол, да се разлюти. Миналата година вятъра ни позавъртя и за седмица температурите спаднаха и, ако вярваме на синоптиците, и сега ще е така. Че дори дръзват да ни плашат със сняг и виелици. Чак толкова не ми се вярва, но всичко може да се очаква. Нравът на жените е непостоянен. Изобщо чуеш ли жена, да знаеш, че никога нищо не е сигурно.  Направо да се начуди човек на кого му е хрумнало да нарече март именно така. Да посветиш месец на жена като цяло не е добра идея още в зародиш.  Явно някой много е искал да омилостиви нежната половина на човечеството. Но уви, само е успял да предаде характеристиките й на времето. А може да се случило и тъкмо обратното. Понеже времето е било така капризно като жените, с лека доза ирония някой им е „засвидетелствал“ уважение, подарявайки им тъкмо този месец.

Размишленията ми обаче не са много издържани. Спирам да не разсърдя допълнително файтона „Искаш-да-ме-умилостивиш-с-някакво-си-цвете,-а?“ и се съсредоточавам върху хубавото време, за сега, навън. Поне празниците ще са празнични. Пък после ще видим какво ще е положението.