Искам да ви споделя историята не едни мои приятели, която мисля, че перфектно визуализира мястото на домашния любимец в една връзка.

Ето каква е ситуацията. Имаме момче и момиче, които са от поне 2-3 години заедно. Обичат се, държат един на друг и затова са решили да заживеят заедно. Изнасят се от родните домове и не щеш ли започват да се сблъскат с ежедневните неволи. Плащане на сметки, дебнене на срокове, приготвяне на (минимум) вечеря в рамките на деня, пране, чистене, миене на съдове и т.н.

Малко по малко започват дрязгите, момчето и момичето започват да се карат малко по-често от реди, но за това пък и се сдобряват по-често от преди. Все още се обичат и искат да живеят заедно и постепенно се синхронизират за цялата домакинска работа.

Решават, че искат да се сдобият с домашен любимец и си взимат… куче. Да, но за кучето трябва да се грижат заедно. Трябва да му купуват храна, да го разхождат, да го водят на ветеринар и т.н. Това е нещо ново за двойката и на моите приятели, които използвам за пример, им трябваше малко време, за да свикнат. След няколко месеца обаче кучето се превърна в част от семейството им, бяха се синхронизирали перфектно що се отнася до грижите за него. И знаете ли какво се оказа? Две години след като си бяха взели този домашен любимец, се сдобиха и с бебе. Тяхно малко детенце, грижите за което също щяха да са нещо ново за приятелите ми. След като обаче се бяха научили да се грижат заедно за кучето си, им беше много по-лесно да свикнат и със съвместните грижи за бебето им. Така че, домашният любимец може да ви сближи и да ви накара да се чувствате като истинско семейство.