Любовните връзки между хората са най-естественото нещо на този свят. Те ни носят голямо щастие и неописуема радост, но понякога ни дават и отлични уроци. Да преживееш любовта, да се разочароваш, да продължиш и пак да обичаш с цялото си сърце е достойно.

Понякога ни се налага да си кажем „стига“ и да прекратим взаимоотношенията си с половинката. Тогава се чувстваме наранени както ние самите, така и човекът отсреща. Кога обаче се стига дотук, кога е точният момент да се откажем и защо?

Един от контекстите, в който може да разгледаме прекратяването на връзката, е когато сме толкова влюбени, че не забелязваме несъответствията. Понякога искаме да направим всичко, за да заработят нещата между двойката ни, но докато го правим едностранно с цената на всичко, ние се похабяваме и това може да ни донесе голям дискомфорт. По този начин се обричаме да живеем в дълбоко нещастие. Не си позволяваме да се разделим, защото ни е страх. Но истината е, че именно в тези моменти спирането е най-добрият вариант и за двамата.

Когато мъжът и жената останат разделени за известно време преценяват дали могат да продължат напред заедно или не. Понякога да отстъпиш крачка назад е наложително. Така ще можеш да разбереш дали да се откажеш или ти е била необходима голяма засилка, за да се изстреляш с всички сили напред.

В нормалния живот, ако се спънем, променяме пътя си, но в любовта оставаме в дупката, докато сме вече без сили. Така виждаме, усещаме, осъзнавам, че връзката ни вече е „изгоряла“ от любовта си и че ни е дала всичко необходимо, но отказвам да го признаем на глас. Удряме в стената, борим се с вятъра и накрая угасваме, защото не сме преценили кога да се откажем.

Не бива да спираме притока на любов в живота си, но не бива да го желаем и на всяка цена. Любовта винаги идва. Ние трябва да сме достатъчно будни и осъзнати, за да я видим и да ѝ се насладим. А когато е дошло времето да отлети, да я оставим и да очакваме следващото ѝ посещение.