Един австрийски зоолог и орнитолог Конрад Лоренц през далечната 1973 година провежда дълги години изследвания в областта на организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение. Та той стигнал на базата на неговите изследвания, че агресивността е основен инстинкт на човека. Но може ли някой да каже къде се намира границата на тая агресивност и бруталността. Кой и как може да я определи? Но според мен тия които са изнудвачи и то брутални,  имат нужда от слабия, на който да „упражняват” голяма част от техния характер. Напоследък слушам от своите приятели, също така и по медиите не спират да приказват затова  как става модерно по-големите батковци от горните класове, да изнудват по-малките си съученици. Даже на моменти това тяхно брутално отношение прераства и в по-унизителни постъпки към техните личности. Замислям се ако тия малки хлапета се обединят в поне трима четирима, тогава какво би се случило с тия така наречени по нашему бабаити. За мен лично те могат да намират почва и да виреят само там където е взет страха на по-слабите от тях. Едно от основните задължения на нас като общество е да показваме и учим слабите как да се бранят. Но тук възниква и друг въпрос, ако те не искат това, ако искат сами да търсят начина по който да се шлифоват, или пък желаят някой да ги насочва и покровителстува именно по този начин, мисля си аз? Какво правим ние като родители и общество?