Задавам си въпроса след вече отминалият международен празник на жената. Дали нашето българско общество не е още много далече от пълното равнопоставяне пред двата пола ? Май почнах доста неясно да се изразявам. Сега ще поясня с конкретни примери. Когато примерно бебето или детето започне да плаче през нощта, чудно ми е защо, трябва да се счита, че майката е тази която трябва да стане и да се заеме с грижите за него. Нима ние мъжете не можем да бъдем съпричастни и помогнем замествайки поне на моменти в тия мигове на нужда при отглеждане на нашия плод на съвместна обич, любов и още нещо. Много майки съм чувал да водят разговор като заплече бебето през нощта кой става и често пъти някоя от тях казва: „Разбира се, че ставам аз да го успокоя или приспя, та нали аз трябва да се грижа за него. Не би било честно да очаквам от съпругът ми да го направи. Все пак той си има работа”. Не знам, но според мен това не е нормално във века на демократизъм все още да се говори по този начин от някои майки. Това е общо дело и задължения към тяхната рожба. Често се замислям, ако и двамата родители работят в много малко случаи бащата е този, който остава вкъщи, за да се погрижи за болното си дете. Прави го отново майката. Един от основните източници на стрес за всеки от нас е неспособността ни да оправдаем нечии очаквания.