Тъй като съм експериментатор и обичам да научавам нови неща както за света, така и за себе си, се включих в клас по арт-терапия. Ако за първи път чувате за подобно нещо, то прочетете следващите редове.

За терапията научих от моя позната, която има проблем с изразяването на емоции, а понякога и с комуникацията като цяло. Аз не мога да кажа, че имам затруднения в тези сфери, но ми бе интересен методът и дълбочината на изследване, до която се достига. Затова взех координатите и се записах.

Преди посещението си реши да прочета малко за метода. Оказа се, че възникнал в Англия около 40-те години на миналия век. Художници са посещавали болници и психиатрични отделяния, за да помагат на пациентите. Постепенно започнало като доброволен труд, но лекарите установили подобрения при болните, практикуващи рисуването. Затова продължили с изследванията и проучванията и накрая разработили цялостната концепция на арт-терапията.

Двудневният курс започна и бяхме малка група от около 5 човека. Не само заради мерките, но и защото това е отличен вариант за работа. Арт-терапията се състоеше от поставяне на различни задачи, от рисуване и след това разговори. Честно да ви кажа не знам как, но лекторът беше наистина спокоен и ни задаваше въпроси колкото логични, толкова и дълбоко душевни.

След края на терапията разбрах за себе си, че когато стане въпрос за лични теми, се затварям и започвам да се шегувам или да измествам фокуса. Причината се корени в една конкретна случка, която може би ще ви споделя по-нататък. Резултатът при другите участници пък наистина бе смразяващ, защото тези хора имаха проблеми и за два дни успяха да разберат много. Сега поне са наясно с тях и трябва да работят по отстраняването им.

За да влезте дълбоко в душевността си, да рисувате, без дори да имате елементарна художествена култура, за себепознание, ви препоръчвам арт-терапия. Понякога се нуждаем малко да разнообразим дните си и да се впуснем в неизвестното. А какво по-голямо предизвикателство от една терапия?!