Tag

емоции

Лично от Бойко

Арт-терапия

Тъй като съм експериментатор и обичам да научавам нови неща както за света, така и за себе си, се включих в клас по арт-терапия. Ако за първи път чувате за подобно нещо, то прочетете следващите редове.

За терапията научих от моя позната, която има проблем с изразяването на емоции, а понякога и с комуникацията като цяло. Аз не мога да кажа, че имам затруднения в тези сфери, но ми бе интересен методът и дълбочината на изследване, до която се достига. Затова взех координатите и се записах.

Преди посещението си реши да прочета малко за метода. Оказа се, че възникнал в Англия около 40-те години на миналия век. Художници са посещавали болници и психиатрични отделяния, за да помагат на пациентите. Постепенно започнало като доброволен труд, но лекарите установили подобрения при болните, практикуващи рисуването. Затова продължили с изследванията и проучванията и накрая разработили цялостната концепция на арт-терапията.

Двудневният курс започна и бяхме малка група от около 5 човека. Не само заради мерките, но и защото това е отличен вариант за работа. Арт-терапията се състоеше от поставяне на различни задачи, от рисуване и след това разговори. Честно да ви кажа не знам как, но лекторът беше наистина спокоен и ни задаваше въпроси колкото логични, толкова и дълбоко душевни.

След края на терапията разбрах за себе си, че когато стане въпрос за лични теми, се затварям и започвам да се шегувам или да измествам фокуса. Причината се корени в една конкретна случка, която може би ще ви споделя по-нататък. Резултатът при другите участници пък наистина бе смразяващ, защото тези хора имаха проблеми и за два дни успяха да разберат много. Сега поне са наясно с тях и трябва да работят по отстраняването им.

За да влезте дълбоко в душевността си, да рисувате, без дори да имате елементарна художествена култура, за себепознание, ви препоръчвам арт-терапия. Понякога се нуждаем малко да разнообразим дните си и да се впуснем в неизвестното. А какво по-голямо предизвикателство от една терапия?!

Лично от Бойко

Кой изневерява повече?

Ако питате жените, те ще ви отговорят – мъжете. Ако пък питате мъжете – те определено ще назоват жените.

За изневярата няма пол – тя обича и двата пола и съблазнително ги изкушава. Но защото се случва? Ние мъжете изневеряваме по две причини. Първата е, че жената, с която сме, ни отказва нещата, които обичаме.  В това число редовно я боли глава, има някакви „принципи“, които не й позволяват да се отпусне и прави това или онова… Всъщност напасването в любовно отношение е също толкова трудно, колкото напасването на характерите. Втората причина, поради която мъжете прибягват към други жени, е чисто и просто поход, която не е свързана с чувства. Красавица се изпречва на пътя, на него са му слаби ангелите, пийнал е повечко и така…  На нас мъжете не ни е необходима емоция, за да творим простотии.

070103--064014.jpg

 

При жените обаче е различно. Те са страстни натури, които биха изневерили напук, защото се чувстват отчаяни, унижени или искат да накарат наранилия ги партньор да ревнува и страда. Не са малко и тези, които имат свободомислието да си лягат, с когото намерят за неустоимо секси, но те са рядкост. По-честата причина е отегчение към партньора, който според жената се е отпуснал, не я ухажва вече и се държи безразлично и така нататък.

Изневярата е неприятна криза в една връзка. При някои може да се прости, но при други става причина за тотален разрив. Но кой от двата пола е по-склонен да прощава е друга тема, по която да се пише би било много субективно. Не мисля, наистина, че има точни критерии, по които да се определи това. Всичко е въпрос на виждане, ситуация, характер на всеки от партньорите.

И все пак, пожелавам ви да не си изневерявате, а да цените това, което е до вас. Ако го обичате, предприемете мерки да разнообразите връзката си.