Определено книжовният литературен език е доста по-богат от разговорния ни. В речта ни се долавя градски сленг и жергон, които доста често присъстват и в работната ни реч, дори когато се стараем да разговаряме на по-високо работно ниво. Не обаче за това ще ви говоря сега.

Литературният език напоследък ме очарова със своята еволюция. За да пресъздадат своя измислен, но идеален свят,  в който се случват всички онези приключения, драми и красиви събития, много романисти буквално си играят с езика. Толкин и Роулинг са живи примери за това, но след тях има и редица не толкова известни автори, които се изявяват във фентъзи жанра и са много купувани, макар и не с размерите на споменатите.

Чел съм доста книги, които започват с речник на термините, където са обяснени интересни наименования, обръщения, имена на измислени местности, но и събития, ритуали, божества и др. Тези нови думички са не само много добре премислени, но и прекрасно сътворени, тъй като в лексикалния им състав влизат латински корени или представляват сложни съставни от две или повече думи от живия език.

Много често, благодарение на такива романи, ние самите научаваме повече за митология, за интересни вярвания и получаваме друга информация за практики и дейности, които са се извършвали в миналото. Много интересно е, че тъкмо такъв тип романи са писани не само с много фантазия, но и с много проучвания. И това е единствено от полза на читателя.

За финал искам да изтъкна, че езикът на литературата е богат, експресивен, вдъхновяващ и обогатяващ. Четете повече, хора, защото благодарение на такива авторови приумици и самите вие ще придобиете едно по-особено езиково усещане за речта, ще започнете да мислите по-абстрактно и да създадете свой собствен стил на общуване. Ще се превърнете в по-забавни и остроумни личности, които ще могат да общуват лесно с околните и да се справят с всяка ситуация.