Спомняте ли си онези времена, когато телефоните бяха само стационарни и за да се свържем с някого, въртяхме шайбата отново и отново? Усуквахме кабела около пръстите си, тичахме ентусиазирани към коридора всеки път, когато някой ни се обаждаше? Телевизорите бяха огромни и черно-бели, а такова нещо като интернет и социални мрежи дори не съществуваше? Никой не си и помисляше, че за няколко години може да се променят толкова много неща. Аз помня как някога се уговарях с приятелите си от предния ден кога и къде ще се срещнем на следващия. Разчитахме един на друг, а не си звъняхме веднага, след като видим, че някой закъснява с две минути. Проста нямаше как да се свържем един с друг и чакахме търпеливо…

А какво е положението днес? Живеем в ерата на неанонимния човек. Буквално е събитие да се запознаеш с млад човек, който няма фейсбук профил. Вече проучваме онлайн хората, с които току що сме се запознали, вместо да се опитмаме да ги опознаем лично. Дори и най-възрастните са чували за чичо Гугъл, макар да не знаят какъв е той и какво прави. А за тези от нас, които използват възможностите на нета ежедневно, остава да гледаме отстрани как личното ни пространство все повече става обществено. Е, аз съм се примирил с този факт и дори ми допада идеята да имам свое място в необятното онлайн пространство, където да излагам личните си мнения и впечатления. Въпросът е какво правят хората, които не желаят тяхното име да се споменава никъде в нета? Или седят и се надяват никой никога да не ги споменава, или оставят нещата на произвола на съдбата… но докога?

Днес в сравнение с когато и да било в човешката история е по-лесно да намериш някого, да се свържеш с него или да получиш информация за него/нея без този човек дори да разбере. Живеем в ерата на неанонимния човек и няма да спра да го твърдя, защото само с кликане на мишката си способен да се ровиш в личния живот на останалите без някой да те спре или да ти наложи санкции за това. Дори не се чувстваш виновен и всъщност трябва ли, след като всички го правят, но никой не изпитва вина? Може би… не знам.