Tag

Интернет

Лично от Бойко

Интернет, не давай поле за изява на всеки

Интернет е може би най-безграничното пространство, повече и от Космоса. И като такова, то побира в себе си всичко. Понякога се изумявам какво мога да открия, дори само в светлата му част. А ми се иска изобщо да не се създава такова съдържание, което да се гледа толкова много.

Поводът за тези размисли е попадането ми на онлайн риалитито „Бачорски и златната ябълка“. За тези, които не са запознати, ще кажа, че това е известна фамилия с почистващ фирма, която има странни взаимоотношения и ги споделя. Привидно нищо кой знае какво. Дори в разнообразието от хора има хомосексуалист, хив позитивен, ерген, женени, разведени, бръзки с бивши жени и т.н. Все човешки теми, които както те казват, са от живия живот.

Нямам нищо против всеки да показва семейството си и да се опитва не само да го обича в най-светлите дни, но и да го поддържа в най-тъмните моменти. Но за мен Бачорски показват по-скоро простотията на всичко това. И именно тук е тънката граница от това да разкриваш действителността и да даваш смисъл на хората, които те гледат и да правиш щуротии за рейтинг. Също и за мен то е чисто ПР предаване, което цели не само да популяризира почистващия им бизнес, но и лансиране на отделни личности от фамилията. Например жената на един от синовете – Атанасия, която се казва Атанаска, е била любовница, докато мъжът й чакал дете от друга. И този образ трябв да се поправи на добрата съпруга. Ах, много е заплетено и именно това допада на масата хора. Народът иска зрелища.

Аз няма да пиша повече за тях, защото не искам да ги популяризирам. Не ги обвинявам, защото всеки разбира нещата до различен начин, но все пак трябва да има цедка. И тук повдигам темата за регулацията на Интернет и на съдържанието в него. Доста е обхватна и дори донякъде невъзможна. Може би най-правилното е самите ние да се саморегулираме. Защото това, което гледаме, това сме ние.

Лично от Бойко

Стрийминг измами

Харесвате ли екшъни, романтични филми или пък свежи комедии? В интернет има всичко, което искаме да гледаме, но понякога това приятно забавление може да се окаже и проблемно. Напоследък много измамници примамват нищо неподозиращите потребители с уж безплатни блокбъстъри, за да стриймват, но винаги може да се предпазим от това, ако знаем основни неща.

Поточното предаване на видеоклипове онлайн е стандартно днес. Но не всеки филм може да бъде намерен при популярни доставчици. Някои хора пък искат да заобиколят месечните такси на легализираните доставчици на стрийминг. Звучи примамливо: В социалните мрежи например изскачащите реклами обещават, че може да гледаме сериали или филми онлайн на уж безплатни сайтове, вместо да заплащаме стрийминг услуги. Трябва просто да направим месечен абонамент. Затова се регистрираме бързо, дори не е нужно да въвеждаме данни за кредитна карта. Всички звучи чудесно, нали? Но не е.

Повечето такива сайтове са измамни и много от тях завършват с „-flix”, „-stream” или „-play” в името и визуално не се различават от реномираните стрийминг услуги. Може да видим афиши на филми на тези страници и след като кликнем върху тях, ще бъдем помолени да се регистрираме – име, адрес, телефонен номер и имейл адрес. А после преминаваме към уж безплатния, легален филм или сериал.

В някои случаи регистрацията просто се анулира, след като въведем данните си, а в други ни пренасочова към незаконни платформи за стрийминг, които пускат съдържание онлайн, без да имат права за използване. А това е подсъдимо. Но първо ще бъдем помолени да платим такса на операторите на фалшивите сайтове за стрийминг. Малко след регистрацията на имейла ни се появява предупредително писмо с молба да заплатим и годишната си такса.

Разбира се, в такъв случай е добре да не плащаме нищо и да игнорираме съобщенията или да потърсим потребителските си права.

Лично от Бойко

Живеем в ерата на неанонимния човек

Спомняте ли си онези времена, когато телефоните бяха само стационарни и за да се свържем с някого, въртяхме шайбата отново и отново? Усуквахме кабела около пръстите си, тичахме ентусиазирани към коридора всеки път, когато някой ни се обаждаше? Телевизорите бяха огромни и черно-бели, а такова нещо като интернет и социални мрежи дори не съществуваше? Никой не си и помисляше, че за няколко години може да се променят толкова много неща. Аз помня как някога се уговарях с приятелите си от предния ден кога и къде ще се срещнем на следващия. Разчитахме един на друг, а не си звъняхме веднага, след като видим, че някой закъснява с две минути. Проста нямаше как да се свържем един с друг и чакахме търпеливо…

stay-as-anonymous-as-possible-online.1280x600

А какво е положението днес? Живеем в ерата на неанонимния човек. Буквално е събитие да се запознаеш с млад човек, който няма фейсбук профил. Вече проучваме онлайн хората, с които току що сме се запознали, вместо да се опитмаме да ги опознаем лично. Дори и най-възрастните са чували за чичо Гугъл, макар да не знаят какъв е той и какво прави. А за тези от нас, които използват възможностите на нета ежедневно, остава да гледаме отстрани как личното ни пространство все повече става обществено. Е, аз съм се примирил с този факт и дори ми допада идеята да имам свое място в необятното онлайн пространство, където да излагам личните си мнения и впечатления. Въпросът е какво правят хората, които не желаят тяхното име да се споменава никъде в нета? Или седят и се надяват никой никога да не ги споменава, или оставят нещата на произвола на съдбата… но докога?

Днес в сравнение с когато и да било в човешката история е по-лесно да намериш някого, да се свържеш с него или да получиш информация за него/нея без този човек дори да разбере. Живеем в ерата на неанонимния човек и няма да спра да го твърдя, защото само с кликане на мишката си способен да се ровиш в личния живот на останалите без някой да те спре или да ти наложи санкции за това. Дори не се чувстваш виновен и всъщност трябва ли, след като всички го правят, но никой не изпитва вина? Може би… не знам.

Лично от Бойко

Радио, вестник, телевизия… интернет

Искам да ви задам един важен, екзистенциален въпрос. Много я обичам между другото тази думичка – екзистенциален и екзистенциализъм.

И така: Накъде мислите, че отива човечеството ни?

Ако направим една бърза и кратка равносметка на някои факти до момента, ето до какви изводи стигнах. Хилядолетия наред писмеността е била лукс, до който са имали досег малцина, най-вече аристократи и религиозни лица. И това продължава от древните векове чак до края на Средновековието.

Някъде към началото на Просвещението се масовизира малко повече печатът, основават се нови университети, постепенно започват да се издават повече книги, вестници, списания… и изведнъж грамотността и уменията за четене и писане постепенно се разпространяват сред хората. Столетия минават преди да достигнем до днешното ниво на грамотност, но всичко започва отнякъде, нали?

mediacoverageПродължаваме да напредваме в развитието на човечеството. Появяват се електричеството, фотографията и много други иновативни открития. Разпространението на радиото и след това на телевизията пък дават на хората все по-широк достъп до информация и все повече канали, през които да се изявяват. Каналите остават трудно достъпни и все още са малцината избрани с достъп до тях, докато… XXI век и разпространението на Интернет не дават на всеки един от нас възможността да пише, твори и споделя всяка своя мисъл или каквото друго реши.

Няма лошо, ще кажат някои. Има, ще отвърна аз. Радвам се естествено, че аз самия имам поле за изява в необятната мрежа, но има мнозина като мен, които не би трябвало да се изявяват толкова публично. Аз се стремя да пиша разнообразни неща, да споделям интересни новости и да бъда обективен по обществени теми. Дали всички блогъри са такива? Едва ли… Истината е, че при Интернет няма цензура и няма цедка. Хванете орача от съседното село и можете да публикувате размислите му за живота. Може и да са интересни, но за мен ще ся поредните графоманска история на които ще попадна случайно и няма да се задържа дълго. Ето в тази насока отиваме. Графоманията ни залива от различни страни и не можем да й се противопоставим по никакъв начин. А какво става с хора, които гледат ниско стойностни предавания и четат графомански текстове? Отговорете си сами.