Всеизвестен факт е, че медиите са инструмент на определение политически, икономически, социални и други интереси. Често се случва информацията, която предоставят да не е напълно пълна или точна и това да е умишлено.

Всъщност методите за манипулация са много и често се прилагат по няколко наведнъж. Целта естествено е властта, надмощието, прокарването на политически идеи, които обслужват икономически интереси. Система и структура изграждана и развивана може би откакто съществува човечеството и то е започнало да комуникира вербално.

Едни от най-популярните методи на масова манипулация е отнемането на вниманието. На практика това представлява съсредоточаването и натрапването на проблем или ситуация, която не е от особено значение, за да може да разсее хората и да не обърнат внимание на по-важните процеси, които се случват на фона на това. Също популярен метод за манипулация е създаването на ситуация. Когато дадено правителство се опитва да прокара непопулярна политика, която ограничава свободите или орязва социалните помощи, се прибягва до крайни действия, които целят обществото само да поиска да се приложат тези политики. Пример за това е атентатът от 11 септември, който и до ден днешен продължава да буди съмнения дали не е дело на американското правителство. След този атентат Щатите започват война срещу Ирак, която не беше одобрявана от обществото до този момент. Дали икономическите интереси за залежите от петрол са били наистина толкова големи, че са довели до пожертването на животите на толкова много невинни жертви и белязването на животите на стотици души, най-вероятно никога няма да разберем. Но е факт, че пъзелът се нарежда идеално.

Следващото средство е изчакването. Смисъла на този тип манипулация е в идеята, че ако обществото получи всички желани придобивки наведнъж най-вероятно ще настане революция. Освен това постепенното прилагане и изчакването за въвеждането на политика, която не е особено популярна, но говоренето за нея, чисто психологически подготвя обществото и то вече е готово да я приеме без никакви възражения.

Много други методи съществуват в практиката и ако тръгна да ги изброявам всичките най-вероятно няма да искате да четете толкова дълга статия. Ето защо се ограничавам само до тези, които са и в основата на българското управление през последните няколко години.

А българските медии напълно удобно обслужват тази практика на правителствата. Забелязали ли сте? И мислите ли, че можете да разграничите истинската от манипулирана част от информацията, която ви се предлага по всички информационни канали, които ни заобикалят?