Уеб пространството всеки ден ни изненадва с нови интерактивни предложения за кликане, лайкване или коментиране. Тук нямам предвид само социалните мрежи, макар, че всичко започва от тях.

Какво е социална медия? Това питам аз. Това е едно такова странно понятие, което се използва за всички уеб-базирани и мобилни технологии, създадени  с цел да превръщат комуникация в интерактивен диалог. Чрез тях хората обменят опит, мнения, дават препоръки и други. Такива са блоговете, като моя, форуми, съществуват аудио подкасти и други подобни. В този си вид те не само са удобни за потребителите, но и за самите журналисти, защото посредством тях се създава по-лесно дневният ред и се разбира какво конкретно интересува обикновения човек. А хората от своя страна постигат своето желание да споделят мнение и да задействат машината на своето виртуално гражданско общество. До известна степен така се преодолява явлението “социална кожа”, за което четох напоследък. Това е психологическо състояние в което даден човек не изразява личностно си мнение от страх, че може да пострада, за това споделя мнението на масата. Онлайн обаче, под псевдоним или анонимно, може да изпише мислите си, които да бъдат прочетени и отреагирани.

В такъв случай бих определил съществуването на социални медии като белег за демократичност на една страна.От друга страна точно тази “демократичност” позволява на някои участници в мрежата да нарушават нейната хомогенност като пишат тенденциозни коментари или дразнещи мнения. Така стигахме до хейтърите и троловете. Ако продължа още малко ще стигна и до друга разновидност на нещата… идеята ми е, че уеб-пространството постепенно се превръща в един отделен организъм, който заживява собствен живот и в един момент дори може да стане неконтролируем.

Всъщност той вече е такъв. Тогава не бива да ни правят впечатление и надписите в много сайтове “… не носи отговорност за съдържанието”.