Има някои видове изкуство, които откровено си признавам, че ми е трудно да приема за изкуство. Не знам, аз ли имам различни възприятия за живота, друга ли е причината, или…

Във всеки случай, за да определя аз самия нещо за изкуство, на първо място за мен то трябва да е смислено. Всякакви комбинации между тоалетни и фонтани например в моите очи са неуместни и нямат естетическа стойност. Не мога и да се съглася, че да обрисуваш със спрей току що боядисана сграда може да се счита за показност на умения в областта на изобразителното изкуство.

Не ме разбирайте погрешно. Фен съм на изкуството и ми е много интересно да ходя на изложби от време на време. Факт е, че не винаги разбирам идеята на твореца, но да кажем, че за това аз съм си виновен. Дори за тези творби, чиято идея не разбирам, мога да кажа кои изглеждат добре в очите ми и кои не. Не ми допадат например “картини”, които са все едно си драснал три пъти с четката и воала… ето ти шедьовър. Или такива, които ми изглеждат сякаш някой е цапал произволни цветове на бял лист с надеждата да се получи нещо добро накрая.

Не винаги имам основателни причини да не харесам дадено “произведение на изкуството”, но винаги се доверявам на инстинктивната си реакция. Смятам, че тя рядко би ме излъгала. След това се замислям по въпроса: Има ли реално смисъл в това изкуство или е просто приумица на някой непознат ентусиаст?