Прошката (част 1)
Декември е месец за равносметка. Това време ни предразполага да погледнем дълбоко в себе си, да разберем какво постигнахме през изминалите месеци. И да простим – на себе си, на близките си, за да започнем следващата година начисто. Защото, ако прощаваме, здравето ни се подобрява, било то психическо или физическо. А за онези, които не прощават, ситуацията може да прерасне в основен проблем или подсъзнателно блокиране. Но как работи прошката? Как да простим, ако е трудно да преглътнем болката и обидата?
На първо място е добре да сме наясно какво точно се е случило, за да се стигне до тази ситуация, неприятна и за двете страни. Какво направи или не направи другият? Какво ни разочарова в неговите действия или нарани и защо? Редно е, преди всичко, да не допускаме гнева и неприятните емоции да ни заслепят и превземат мислите ни. Монетата винаги има две страни. Нека не съдим прибързано, преди да сме „походили малко в обувките на другия“. От значение е да комуникираме. Да сме честни един с друг, за да си изясним всички причини и последствия от ситуацията. Само с общуване ще можем да се справим – да разберем, приемем и простим. Да се осовбодим от това бреме, което лежи на раменете ни и задушава гърдите ни.
Да простим, не винаги означава да забравим, а да разберем и приемем. И не винаги означава да проявим благородство към другия, прощавайки му, а да проявим здравословен егоизъм. Да го направим за себе си – за нашия вътрешен мир и успокоение.
