Tag

социални мрежи

Лично от Бойко

Паркове за снимки, не за почивка

Истината е проста: парковете ни се превърнаха в декор за социалните мрежи. Минавам покрай тях и мирише на нови бетонни плочи, боя и скъп ландшафтен дизайн, но не и на спокойствие. Вместо удобство за хората, виждам площадки, направени така, че да примамват към преминаване, а не към престой. Няма къде да седнеш удобно, няма къде да се скриеш от слънцето, няма къде да се отпуснеш без да ти пречат. Това не са места за почивка, а коридори с по-добра визия.

Проблемът е в преследването на „естетика“. Всичко е подредено, всичко е чисто, всичко е лъскаво – идеално за снимка, която да качиш в Instagram. Само че реалността е друга. Хората минават бързо, с вперен поглед в екрана на телефона, със слушалки в ушите, без да поглеждат наоколо. Паркът е просто фон, част от маршрута между офиса и дома. Това не е почивка, това е заблуда.

Поглеждам към разходите – бюджетът се изтегля за асфалт, за пейки, за осветление, за храсти, които са красиви на снимка, но не хвърлят сянка. Парите се дават за визуална отчетност, не за реална полза. Лесно е да покажеш нов асфалт на камерата, трудно е да докажеш, че си създал място, където хората искат да останат. И най-лошото е, че това е напълно предвидимо.

Архитектурата прогонва, вместо да кани. Подреждането е толкова прецизно, че няма място за хаос, за спонтанност, за мързел. А именно там се крие истинската почивка – в моментите, когато си позволиш да не правиш нищо. Вместо това ни дават просто по-красив път към метрото.

Маркетингът продава „урбанистичен рай“, реалността доставя по-скъп и по-лъскав стрес. Всичко е под контрол, всичко е фотогенично, но никой не си почива.

Лично от Бойко

Инфлуенсърите – новите политици

Вчера гледам един инфлуенсър, не знам кой е, важното е, че има 300 хиляди последователи. Рекламира някакъв крем за лице. Говори, говори – чудодейният бил, кожата възстановявал, тайната за младост. И се замислих – тайна ли е, или просто добре платена реклама? Това е само повърхността. Под нея има нещо по-притеснително. Защото тия хора станаха… политици. Не в смисъла на депутати и министри, а в смисъла на хора, които оформят мнение, които те насочват какво да харесваш, какво да купуваш, а защо не и за кого да гласуваш.

В петък бях на конференция за маркетинг. Уж да видя новите тенденции. Повечето време се изговориха глупости за „автентичност“ и „изграждане на доверие“. Автентичност? Доверие? Смешно. Инфлуенсърите не продават продукти. Те продават илюзията за живот. И го правят много умело. Аз съм стар маркетолог, видял съм какво ли не, но тази нова форма на манипулация ме плаши. Защо? Защото е фино. Не е нахално като старите реклами. Ти си мислиш, че те слушаш приятел, а всъщност някой ти набутва нещо в главата.

Преди две години колегата ми Иван се запали по един „гуру“ в Инстаграм. Проповядваше някакъв алтернативен начин на живот. Иван купи курсове за 500 лева, после още един за 300. После започна да купува добавки и витамини, които гуруто препоръчвал. Накрая се оказа, че е похарчил над 2000 лева за глупости. И нямаше никакъв напредък. Само се чувстваше още по-объркан и разочарован. Попитах го защо е вярвал на този човек. Отговори ми, че изглеждал „искрен“ и „успешен“. Иронията е пълна – човек, който се представя за успешен, те кара да даваш пари, за да си постигнеш успеха.

И това не е изолиран случай. Помня как преди година един фитнес инфлуенсър рекламираше някакъв протеин. Представяше го като „чудото на чудесата“, което ще ти помогне да качиш мускулна маса за месец. Аз се порових и открих, че този протеин е обикновен соев протеин. Струва два пъти по-евтино, ако го купиш от друг магазин. Той просто беше надценил цената и използваше влиянието си, за да печели пари.

Най-страшното е, че хората не се замислят. Гледат красивите снимки, слушат ласкавите думи и си мислят, че това е истината. Забравили са, че зад всеки профил в Инстаграм стои човек. Човек със своите интереси. Човек, който иска да спечели пари, да стане известен, да упражнява власт. И е готов да те използва, за да постигне целите си.

Онзи ден видях един политик да се снима с инфлуенсър. И какво мислите? Инфлуенсърът рекламираше партията, а политикът се опитваше да привлече млади избиратели. Класика. Политиците винаги са използвали медиите, за да влияят на хората. Сега просто са открили по-ефективен начин. Вместо да плащат на телевизиите, плащат на инфлуенсърите.

Не съм оптимист. Не вярвам, че нещата ще се променят. Хората ще продължават да бъдат манипулирани, докато не се научат да мислят сами. Да не вярват на всичко, което виждат в социалните мрежи. Да се замислят кой стои зад всяка реклама. Да задават въпроси. Да търсят истината. Затова и аз, от днес, започвам да пиша по-честно. Без да се притеснявам от последствията. Защото някой трябва да каже истината, дори и тя да е неприятна. А истината е, че тия инфлуенсъри ни продават въздух под налягане. И ние, доброволно, го купуваме.

Лично от Бойко

Любовно приложение от нов вид

Да се запознаеш с половинката си в социалните мрежи е все по-често срещано в наши дни. Никой няма да изненадам, ако започна да изброявам приложенията, в които може да се случи това. Общото между тях е, че имаш профил, снимки и основна информация – другото е съдба и химия.

Но докато в България нещата се случват лесно, защото нямаме ограничения за любов живот, както и откъм социални платформи, то на други места по света не е така. Едно от тях е Япония. Държавата е известна със стриктната си политика и с бързото предприемане на мерки при криза. В момента ситуацията е точно такава и затова има ново приложение за запознанства.

Ето и за какво ви говоря. Започвам с малко статистика. За последните години раждаемостта в Япония намалява, а за 2023 е отчетен спад от 5%, който не покрива смъртността. За да спре тази пагубна статистика, правителството се заема сериозна със задачата. Използват именно интернет и възможностите му, за да съберат японците, които искат да сключат брак, а не откриват половинката си.

До тук всичко звучи много романтично. Добавяш снимки, описваш себе си, като се водиш по около 15 критерии. Отбелязваш интереси, работно място, прикачиш документ, който доказва, че си необвързан (за да не си измамник) и като за финал – декларация с годишната си заплата. Признавам си, първоначално се изсмях, защото не ми звучеше сериозно. После обаче установих, че е точно така, защото все пак правителството трябва да сверява информацията за теб от всяко възможно място.

Тъкмо си помислих, че има политици, които мислят за любовта, но се оказа, че пак става въпрос за пари. Въпреки че го отричат, е много съмнително. Аз се чудя и кой ще се регистрира в любовното приложение… Но това е друга култура, може и да се изненадаме от резултата.

Лично от Бойко

Любовно приложение от нов вид

Да се запознаеш с половинката си в социалните мрежи е все по-често срещано в наши дни. Никой няма да изненадам, ако започна да изброявам приложенията, в които може да се случи това. Общото между тях е, че имаш профил, снимки и основна информация – другото е съдба и химия.

Но докато в България нещата се случват лесно, защото нямаме ограничения за любовен живот, както и откъм социални платформи, то на други места по света не е така. Едно от тях е Япония. Държавата е известна със стриктната си политика и с бързото предприемане на мерки при криза. В момента ситуацията е точно такава и затова има ново приложение за запознанства.

Ето и за какво ви говоря. Започвам с малко статистика. За последните години раждаемостта в Япония намалява, а за 2023 е отчетен спад от 5%, който не покрива смъртността. За да спре тази пагубна статистика, правителството се заема сериозно със задачата. Използват именно интернет и възможностите му, за да съберат японците, които искат да сключат брак, а не откриват половинката си.

До тук всичко звучи много романтично. Добавяш снимки, описваш себе си, като се водиш по около 15 критерии. Отбелязваш интереси, работно място, прикачиш документ, който доказва, че си необвързан (за да не си измамник) и като за финал – декларация с годишната си заплата. Признавам си, първоначално се изсмях, защото не ми звучеше сериозно. После обаче установих, че е точно така, защото все пак правителството трябва да сверява информацията за теб от всяко възможно място.

Тъкмо си помислих, че има политици, които мислят за любовта, но се оказа, че пак става въпрос за пари. Въпреки че го отричат, е много съмнително. Аз се чудя и кой ще се регистрира в любовното приложение… Но това е друга култура, може и да се изненадаме от резултата.

Лично от Бойко

Пристрастяващите мобилни телефони

Просто ще проверя имейлите си – и преди да се усетим, се озоваваме във Facebook, Instagram, LinkedIn и социалните медии, и губим ценно време с нашите смартфони, без да правим това, което наистина обичаме или това, което ни води напред. А защо мобилните телефони са пристрастяващи – замисляли ли сте се?

Четох, че тази мания може да се дължи на постоянния страх да не пропуснем нещо важно или нуждата от чуждо одобрение и събиране на харесвания, също преодоляване на скуката или просто непрестанната комуникация с хората.

Обърнете внимание колко често през деня, без значение къде сме, изваждаме смартфона си, за да проверим новините, да разгледаме социалните медии или да отговорим на съобщенията си. Според актуалните проучвания, гледаме мобилните си телефони около 100 пъти на ден – или на всеки 5 до 10 минути. Много е, нали?

Всеки път, когато се откъсваме от задачите, които искаме да свършим, за мозъка ни е изключително трудно да се върне към първоначалната задача след прекъсването. Това силно ограничава нашата производителност, защото ни пречи да правим нещата, които всъщност искаме да правим – да свършим работа, да четем книга, да спортуваме, да прекарваме време с хората, за които ни е грижа.

А вашето мнение какво е и колко време прекарвате на телефона си?

Лично от Бойко

Какво публикуваме в социалната мрежа?

Не случайно наричат социалната мрежа СОЦИАЛНА МЕДИЯ. Хората споделят темите, от които се интересуват. Най-често това са политически и обществени новини, карикатури на същата тематика, демотивейшъни с универсален характер. Не крият и мнението си. Доста от моите приятели пишат провокативни постове, само за да изкажат онова, което в обикновен разговор ще бъде подминато. Когато го прочетеш на стената си си по-свободен да обмислиш дали да натиснеш бутона LIKE, да поставиш коментар, или да споделиш в своя дневник.

Личните събития, снимките от огледалото в банята, ресторанта или дискотеката са по-разпространени сред по-младите. В една определена възраст Фейсбук и Туитър се превръщат в платформи за развилнели се хормони на търсещи внимание тинейджъри. С течение на времето обаче и те стават активни по обществени проблеми. Неизбежно е.

social-media

Социалните мрежи са едно много добро отражение на човешките нагласи, на впечатленията им, на интелектуалното ниво на българина. Последното е от съществено значение. Достойни са и за изследване на тема как онлайн медиите влияят на потребителите и каква е хигиената на четене сред обществото. А в един по-интересен анализ могат дори да се изведат заключения за писмената култура и грамотността. На мен лично би ми било забавно да ги прочета.

Социалната медия обединява текст, изображение и видео. Достъпна и интерактивна е. По мои наблюдения хората имат много повече доверие в нея – в това, което коментират и споделят приятели им, отколкото на която и да е друга онлайн и традиционна медия изобщо. Мисля, че трябва да се помисли и в тази насока.