Monthly Archives

февруари 2012

Лично от Бойко

Свободният брак – семейните начала

Семейните начала
Много семейства напоследък живеят без брак. Днес двойките, които живеят на принципа без брак, без да са минали през кметството или така нареченият обреден дом, където се извършват ритуалите нарастват лавинообразно и стават все по-многобройни. В България във времето на великия Тодор Живков за такова съжителство и дума и лаф не даваха да се отрони от устата на която и да е от влюбените и кандидати  за свързване в единен брачен сьюз двойка. Или ако е имало то е било съвсем незабележителен процент от нашето население. А имаше и продължава да има несемейни двойки които легализират брака си след раждането на първото си дете. Но има и такива двойки които избират свободното съжителство и имат деца. Това е така, защото в България вече има закон които позволява на незаконороденото дете да има същите права като законното, но при едно условие ако е признато и от двамата родители. Точно това несъмнено обяснява защо свободното съжителство все повече конкурира  институцията на брака. Според последните проучвания и наблюдения показват, че непрекъснато се увеличава броя на разводите т.е. една на всеки  три двойки се развеждат. И това кара младите хора да изберат обръзването без подпис, за да се спестят  всички разправии и неприятни ходения по съдебните дела. Среща се много често от някои вече разведените  да предпочитат именно този шанс за свобода, защото не желаят да преживеят отново мъчителните пътища на развода и раздялята. Според мен животът на свободните партньори е напълно еднакъв с този на законната семейна двойка. Това ще рече, че те купуват общ апартамент, всеки има пълномощно върху банковата сметка на другият  и когато се разделят, отглеждането на децата и изплащането на издръжката предизвикват същите порблеми.

Лично от Бойко

Брутални ли са младежите ?

Моята особа се сблъсква с огромна бруталност и грубост в обноските на сегашните младежи. Срещат се навсякъде. Качвам се в автобуса или трамвая и те са до мен – едва ли не ще те настъпи и ще се намести като се блъска с лакът. Лошото, че се прекрачва границата още повече. Той иска да се качи, но на всяка цена, а веднъж влезнал, започва да дава съвети – „Има още място!“ На мен лично не ми е нужно социологическо проучване на която и да е била агенция, за да го видя и се уверя в тази неспираща бруталност на поколението. Замислям се дали бруталният не го отглеждат такъв още като дете. Той взема безнаказано топката на другото дете или драска по стените в дома си, или  пък тормози домашните животни на съседа. Тези родители –възпитатели дали си задават въпроса какъв човек ще излезе за в бъдеще. Миналата седмица в интернет пространството попаднах на една ужасяваща снимка с две котета одрани и вързани помежду си с въжета образувайки квадрат т.е. разпънати до неузнаваемост. Гледката бе потресаваща. Какво удоволствие им е доставило това тяхно занимание да разпорят котета, да ги разпънат и вържат. Какво кожата ли ще им продадат ? Дали осъзнават, че поведението им не е нормално? Незнам, може би за тях е модерно и редно или пък осъзнават, че  в ролята на брутални „екзекутират” другата старана – слабите. Тяхната  социална роля, макар и неосъзната е да превърнат хистеричното бедствие, лишило някой хора от здрави нерви, в обикновено нещастие.

Лично от Бойко

Истина

Както аз и предполагам някои от нас поне веднъж се е замислял върху „търсенето на вечната истина, която често се извисява над всяка привидност – вътрешно битие”. За да намерим отговор на този въпрос си мисля, че първо трябва да се научим да правим разлика между този най- дълбок, бликащ първоизточник на всичко „истинно“ и безброй истини които непрекъснато извират и са все и вечно нови от позицията на времето.Мисля си, че тя – истината остава неизменна сама по себе си, остава само в едно голямо и огромно чисто битие. Основаваща се единствено на себе си, бликаща от самата себе си, то тя се изявява безкрайно разнообразна във всяко едно време и в различно от това пространство. Дали ние някога, някой път можем да я постигнем ? Не, убеден съм, че не можеш да постигнеш абсолютната истина, която остава вечно поне за мен непостижима и достъпна единствено за себе си. За това за мен лично ще има всъщност винаги само една истина, която ще бъде достъпна за мен -истината на моето собствено битие. Безброй истини в тоя страстен и пълен с превратности живот непрекъснато напират от всички страни около мен и всяка от тези истини се стреми да бъде призната. Съветвам Ви приятели да не забравяте, че всяка истина в пространството и във времето има свой собствен облик и включва в себе си само онова, което отговаря на този неин облик.

Лично от Бойко

Лаикът

Какво  всъщност е лаик се питам аз? Това е неспециалист в някоя област на знанието, любител в някоя наука или другото по лесно обяснение дилетант. За мен лаикът е враг на нашата духовна култура. Животните притежават вродената способност да разпознават враговете си – толкова добре, колкото и храната, предвидена им от природата или човекът. Учените са установили, че това разпознаване се дължи  на не голям брой различителни признаци, които могат да се имитират. Земята е пълна с лаици. Аз мисля например, че ние всички сме лаици по отношение на така наречените НЛО, с което през последните години станахме свидетели на много сензации. Макар и човекът да е стъпил на луната, все пак има доста неясни и все още неоткрити светове, които не познаваме, дори и аз. Лаикът не разполага с нужните познания, а познанията се основават на възприятия. Според мен още много неща трябва да видим от битието ни за да кажем, че го познаваме. Мен лично ме дразни, че сред нас има доста лаици, занимаващи се с неща, които не са в техния ресор или не тяхна работа. Това е особено често явление във века на компютрите. Мисля си, че компютъра е интелигентната секретарка, която е нужна на всеки от нас и е достижима само за този, който знае как да я запита. Сега в тази епоха много хора работят в областта на интелектулната памет. Това също не е лошо, човекът не е сам и според Бойко Дражев трябва да създава „продукт” и за другите.