Monthly Archives

февруари 2014

Лично от Бойко

Светослав Кантарджиев: С проектозакона за нов НК ще попаднем в роман на Бредбъри

Поправките в законопроекта на новия Наказателен кодекс, отнасящи се до културното наследство на България бяха определени като немислими от Светослав Кантарджиев, учредител на фондация „Мизия? и член на Съюза на колекционерите.
knigiПодготвеният от правителството проект за нов Наказателен кодекс предвижда до 4 затвор и парична глоба за притежателя на нерегистрирана културна ценност. Ако вещите са повече от три, се предвижда лишаване от свобода до 6 години, глоба до 15 000 лева и конфискация.
Бурни дебати и обсъждания се завихриха на тема определянието на понятието „културна ценност?, колко значима е тя, колко голяма и колко стара. Светослав Кантарджиев, като запознат със спецификата на материята, заяви, че това се отнася не само до археологически паметници, но някои невинни предмети като ваза, картина, икона или книга, по-стари от 50 години, могат да се окажат доста ценни. Проблемът е, поясни Кантарджиев, че е много възможно повечето хора дори да не подозират, че им е останала такава вещ по наследство. И припомня списък на Юлия Върбанова, председател на Съюза на антикварите,със заглавия на книги, обявени за културна ценност по решение на Шуменския съд от месец януари: Захари Стоянов – „Записки по българските въстания? (1888), Майн Рид „Животът на индианците? (1908), Виктор Юго – „Клетниците?… Така поставена диспозицията на закона звучи като сюжет от научнофантастичната антиутопия на Бредбъри – една тоталитарна власт преследва всеки, който държи в къщата си книга.
Има много абсурдни недомислици в новото предложение и ние се надяваме все пак да не бъде прието, казва Светослав Кантарджиев. Добавя, че е нормално една държавата да има поглед върху ценностите и да регулира трафика на такива, но това не означава, че трябва да добавяме стресови за гражданите закони. Най-доброто, което може да се направи е законопроектът да се разгледа от вещи лица в Министерството на културата, които да допринесат за едно състоятелно нормотворчество. В този му вид в закона липсва най-важното – мярката спрямо човека.

Лично от Бойко

Природата на Социалните медии

Hand holding a Social Media 3d SphereУеб пространството всеки ден ни изненадва с нови интерактивни предложения за кликане, лайкване или коментиране. Тук нямам предвид само социалните мрежи, макар, че всичко започва от тях.

Какво е социална медия? Това питам аз. Това е едно такова странно понятие, което се използва за всички уеб-базирани и мобилни технологии, създадени  с цел да превръщат комуникация в интерактивен диалог. Чрез тях хората обменят опит, мнения, дават препоръки и други. Такива са блоговете, като моя, форуми, съществуват аудио подкасти и други подобни. В този си вид те не само са удобни за потребителите, но и за самите журналисти, защото посредством тях се създава по-лесно дневният ред и се разбира какво конкретно интересува обикновения човек. А хората от своя страна постигат своето желание да споделят мнение и да задействат машината на своето виртуално гражданско общество. До известна степен така се преодолява явлението „социална кожа“, за което четох напоследък. Това е психологическо състояние в което даден човек не изразява личностно си мнение от страх, че може да пострада, за това споделя мнението на масата. Онлайн обаче, под псевдоним или анонимно, може да изпише мислите си, които да бъдат прочетени и отреагирани.

В такъв случай бих определил съществуването на социални медии като белег за демократичност на една страна.От друга страна точно тази „демократичност“ позволява на някои участници в мрежата да нарушават нейната хомогенност като пишат тенденциозни коментари или дразнещи мнения. Така стигахме до хейтърите и троловете. Ако продължа още малко ще стигна и до друга разновидност на нещата… идеята ми е, че уеб-пространството постепенно се превръща в един отделен организъм, който заживява собствен живот и в един момент дори може да стане неконтролируем.

Всъщност той вече е такъв. Тогава не бива да ни правят впечатление и надписите в много сайтове „… не носи отговорност за съдържанието“.