Monthly Archives

октомври 2015

Лично от Бойко

Каква е разликата между лошата добра постъпка и добрата лоша постъпка?

Може ли да се говори за изцяло добронамерени  или изцяло злонамерени хора? Могат ли стереотипите за двете противоположности да ни правят слепи за нюансите на човешкото поведение. Според мен не трябва, но в действителност така се случва.

Миналата седмица един приятел в желанието си да направи добро, стори ужасна грешка и сега половината компания му е сърдита. Те са в правото си, защото гледат резултата от една постъпка, а не намеренията, скрити зад нея.

Колко сложно нещо е живота, нали така? С право е известна мисълта „Пътят към Ада е постлан с добри намерения”. Но защо така се получава? Можем ли да сме независими от последствията и да изтъкаваме само добронамереността си. Аз мисля, че колкото и добър човек да си, понякога правиш грешки в преценката си или не уцелваш момента. А доста често и действаме за добро, а обстоятелства, които не са ни известни, прецакват всичко, както се казва.

В живота няма изцяло добри и изцяло лоши типажи. Понякога в желанието си да помогнем, можем да сътворим повече зло, в други ситуации пък онези, които вредят, може да са направили нещо с положителен ефект.

Доброто и злото също така се измерват през личната призма на отделния човек. За мен може би едно не е осъдително, а друго е похвално, а някой друг да се възмущава на преценаката ми и да е на коренно противоположно мнение. Добре, но като сме толкова полярни като мислене индивиди, тогава как да разграничаваме доброто от злото и как да учим децата си. Не искам да ви объркам, а просто да покажа, че в света има не една, а няколко истини. И доброто, и злото са абстрактни понятия. Независимо това обаче знаем кои постъпки са изцяло зли – кражба, убийство, клевета, интрига, вреда, и кои изцяло добри – милосърдие, състрадателност, помощ, любезност. Знаем също така къде могат да получат противоречия – в лъжата, например. Има благородна лъжа и лъжа, която има за цел да нарани. Именно заради съществуването на онези постъпки, които са на тънката граница между доброто и злото, дори в правораздавателната система по света е нюансирала вината – имаме умисъл, небрежност, самонадеяност… идеята е да се изгради обективен поглед върху нещата и да има справедливост в оценката.

Лично от Бойко

Утрини, като вечери!

travel in car

Тази сутрин се събуждам и едва преглъщам черното си кафе и минералната вода. Спал съм само 4 часа. А е петък и трябва да съм на работа. В много отношения понякога съм благодарен на сутрешните минути, когато чакаме да започне среща или пътувам за друг град с екипа по работа, както сега, и има малко време да си подредя мислите. А какво по-хубаво нещо от това да го направиш в собствения си блог.

Да, тежко си живее, когато имаш недоизживени тийн години, така каза жената сутринта. Но какви ти тийн години. Откакто бях на 27 и спрях да раста – ама изобщо нито година повече. Е, само на възраст, но вътрешният ми свят си остава все така свеж.  Затова като се съберем с приятели, редовно окъсняваме. Ето, вчера например, уж само да се видим за вечеря и си тръгнахме в два часа сутринта. Докато се приберем от Младост 3 до нас, минаха още 30-тина  минути. Докато се приготвим за лягане – стана никое време. После едвам креташ на следващата сутрин, но имаш едно задоволство в душата.  Чувстваш се удовлетворен и макар да ти се спи в гърдите ти се надига вълнение. Вълнение, че си направил нещо младежко, че си излязъл извън рамките на делника.

Точно така се чувствам аз сега. Главата ми е малко размътена, но кафето ще помогне. Очите леко ми се затварят и умът ми възприема с 4 секундно закъснение, вместо с 1, както е прието времето, нужно за отреагиране. Но това изобщо не ме притеснява. Усмихвам се като глупак на задната седалка на автомобила, пишейки, а в ушите ми дъни Eminem – Lose yourself.

Вдигам кафената чааша: Наздраве, приятели! Наздраве за това, че сме млади. Че ще сме вечно млади. Че имаме сили да превръщаме вечерите в утрени и утрените във вечери. И ще можем да караме на кафе и фотосинтеза повече от цяло денонощие.