Archive for February, 2016

В коя страна има Министерство на щастието, че да мигрирам?

Wednesday, February 17th, 2016

Както сме си свикнали да мислим, едва ли някой, когато чуе “България”, би направил асоциация с думата “щастие”. По-скоро си представяме нещо… ами нещо… неопределено. Сиреч – нещо като нищо – и при това всеки различно. И различното не е свързано с нищо щастливо.

Тогава какви ги бълнувам и аз за Министество на щастието? Такова обаче има – и то не в утопичен роман, а в реални страни, ситуирани на двете противоположни посоки и доста далече от нашата. Това са Бутан и Венецуела. За други лично аз не знам, но пък може и да има.

И докато при цялата оскъдица и мизерия във Венецуела (Латинска Америка, за който се чуди) Министерство на щастието се възприема като една обида над общността, новият президент Николас Мадуро се кълне, че няма нищо подигравателно. Всъщност идеята е тази институция да проведе изпълнението на редица социални проекти, които да повишат щастието на жителите.

Тук говорим за чисто политическа игра на думи, която много всъщност не ми допада. Но от друга страна, нищо не пречи по венецуелски образец да се съгради едно такова Министерство и у нас, което да ръководи подобни инициативи в различни възрастови категории. Но зад него да не стои никой политически лидер, а да е по-скоро дело на обществена инициатива. Иначе ще стане същото като във Венецуела.

bhutanОбаче Министерство на щастието, което да измерва щастието на своето население и да се грижи за него, наистина има. При това в Бутан. (Виж снимката.) Тази малка страница в Хималаите има едва 800 000 жители (някъде там) и по-голямата част от тях са наистина усмихнати. Те водят отдалечен от индустрията живот в една държава, която е цивилизована и се развива в областта на леката промишленост. Изповядват религия, която учи на вглеждане в себе си, хармония и мир. Хората там живеят много близко до природата. Ако отворите да прочетете повече, ще видите, че в тази държавица, между Китай и Индия, една голяма част от територията й е резерват. Ловът е забранен и затова санитарната сеч е сведена до минимум. Резултатът – красота, чистота, зеленина. Държавата е в тропическия климатичен пояс, но тъй като е разположена в гънките на Хималаите, през лятото средните температури  достигат едва 17-19 градуса.  Зимите са студени, но хората живеят в китни тихи селца с достатъчно огрев. Страната не е много богата, но пък затова хората живеят спокойно и необезпокоявано. В малките селца се занимават с животновъдство и земеделие.  В големите градове – като при нас – си има фирми за всичко, така че да се завърти икономиката. Населението е предимно младо – средна възраст – 23-25 годишни, и бележи ръст от 2012 година насам.

Очевидно малък дисциплиниран народ, върху малка територия, се управлява по-лесно. На чист въздух, заобиколен от красива природа, млади управници и добра политика – републиканска монархия. Мисля към Бутан да се ориентирам 🙂