Monthly Archives

октомври 2019

Лично от Бойко

Снежният човек – изчезващ вид

Любимо занимание на българина е да мрънка за времето. Топло му е, студено му е, духа много, дъжд вали – винаги има нещо.

Е, днес ще последвам тази славна българска традиция и аз също ще помрънкам малко за времето. В частност, за това колко се е променил климата в Южна България през последните години и как вече не знаем кога свършва есента и започва зимата.

Не знам как стоят нещата в останалата част от страната – мисля, че не е чак толкова осезаема разликата, но може и да греша – но на юг от Стара планина, в низините, в последно време не знаем как да се обличаме. През лятото дъждове до края на юли, есента закъснява с по 1-2 месеца, зимата изобщо не идва както си му е реда. Не помня колко години минаха, откакто последно снегът успя да понатрупа и да се задържи повече от 1-2 дни. Тази година още е рано да се каже дали ще има сняг, но не очаквам много. Може би за Нова година.

Всичко това за нас е неудобство, но за природата е жив катаклизъм. Всеки, който се занимава поне малко с гъбарство знае каква мъка беше да се намерят гъби това лято. След приключването на дъждовете настъпи такава суша, че и една не можа да поникне в продължение на месеци. Миналата година през пролетта имаше случаи на дървета, които разцъфтяват преждевременно, после замръзват след като температурите рязко падат за 1-2 дни, след което не успяват да дадат плодове след повторното затопляне. Сигурен съм, че всеки има подобни примери.

Любопитно ми е как стоят нещата в другите климатични области на България. Как протичат сезоните във вашия край?

Лично от Бойко

Още за бокса

Обичам бокса заради непредсказуемостта му. В никой друг спорт човек или отбор не може в един момент да губи и секунда по-късно да победи. Във футбола, ако един отбор губи с три гола, трябва да отбележи четири, за да спечели. В бокса, ако боксьорът загуби девет рунда, му трябва само един удар – нокаут, – за да спечели цялата битка. Поговорката „Не е важно кой ще спечели битката, а войната“ важи с пълна сила на боксовия ринг.

„Защо обичам бокса?“ Обичам бокса заради усещането за динамика, което ми дава. За мен няма по-удовлетворяващо чувство на света от това да стъпя между въжетата на ринга. Да усетя светлините от прожекторите върху лицето си и ушите ми да закънтят от идващата от тълпата шумотевица.

В такива моменти стомахът ми се свива, а адреналинът бавно навлиза в кръвта ми. Поглеждам, за да видя очите на съперника си. Мисля си дали ще го победя. Дали подготовката ми е по-добра. Дали съм направил достатъчно, за да заслужа победата в двубоя.

И минути по-късно мачът е започнал. Всичко минава като един миг. Ако си победител си най-щастливият човек на света, ако си победен си тръгваш с най-горчивия вкус – този на поражението.

И все пак, за мен боксът е нещото, което осмисля ежедневието ми.