Поправките в законопроекта на новия Наказателен кодекс, отнасящи се до културното наследство на България бяха определени като немислими от Светослав Кантарджиев, учредител на фондация „Мизия? и член на Съюза на колекционерите.
Подготвеният от правителството проект за нов Наказателен кодекс предвижда до 4 затвор и парична глоба за притежателя на нерегистрирана културна ценност. Ако вещите са повече от три, се предвижда лишаване от свобода до 6 години, глоба до 15 000 лева и конфискация.
Бурни дебати и обсъждания се завихриха на тема определянието на понятието „културна ценност?, колко значима е тя, колко голяма и колко стара. Светослав Кантарджиев, като запознат със спецификата на материята, заяви, че това се отнася не само до археологически паметници, но някои невинни предмети като ваза, картина, икона или книга, по-стари от 50 години, могат да се окажат доста ценни. Проблемът е, поясни Кантарджиев, че е много възможно повечето хора дори да не подозират, че им е останала такава вещ по наследство. И припомня списък на Юлия Върбанова, председател на Съюза на антикварите,със заглавия на книги, обявени за културна ценност по решение на Шуменския съд от месец януари: Захари Стоянов – „Записки по българските въстания? (1888), Майн Рид „Животът на индианците? (1908), Виктор Юго – „Клетниците?… Така поставена диспозицията на закона звучи като сюжет от научнофантастичната антиутопия на Бредбъри – една тоталитарна власт преследва всеки, който държи в къщата си книга.
Има много абсурдни недомислици в новото предложение и ние се надяваме все пак да не бъде прието, казва Светослав Кантарджиев. Добавя, че е нормално една държавата да има поглед върху ценностите и да регулира трафика на такива, но това не означава, че трябва да добавяме стресови за гражданите закони. Най-доброто, което може да се направи е законопроектът да се разгледа от вещи лица в Министерството на културата, които да допринесат за едно състоятелно нормотворчество. В този му вид в закона липсва най-важното – мярката спрямо човека.