Tag

Светослав Кантарджиев

Лично от Бойко

Светослав Кантарджиев: С проектозакона за нов НК ще попаднем в роман на Бредбъри

Поправките в законопроекта на новия Наказателен кодекс, отнасящи се до културното наследство на България бяха определени като немислими от Светослав Кантарджиев, учредител на фондация „Мизия? и член на Съюза на колекционерите.
knigiПодготвеният от правителството проект за нов Наказателен кодекс предвижда до 4 затвор и парична глоба за притежателя на нерегистрирана културна ценност. Ако вещите са повече от три, се предвижда лишаване от свобода до 6 години, глоба до 15 000 лева и конфискация.
Бурни дебати и обсъждания се завихриха на тема определянието на понятието „културна ценност?, колко значима е тя, колко голяма и колко стара. Светослав Кантарджиев, като запознат със спецификата на материята, заяви, че това се отнася не само до археологически паметници, но някои невинни предмети като ваза, картина, икона или книга, по-стари от 50 години, могат да се окажат доста ценни. Проблемът е, поясни Кантарджиев, че е много възможно повечето хора дори да не подозират, че им е останала такава вещ по наследство. И припомня списък на Юлия Върбанова, председател на Съюза на антикварите,със заглавия на книги, обявени за културна ценност по решение на Шуменския съд от месец януари: Захари Стоянов – „Записки по българските въстания? (1888), Майн Рид „Животът на индианците? (1908), Виктор Юго – „Клетниците?… Така поставена диспозицията на закона звучи като сюжет от научнофантастичната антиутопия на Бредбъри – една тоталитарна власт преследва всеки, който държи в къщата си книга.
Има много абсурдни недомислици в новото предложение и ние се надяваме все пак да не бъде прието, казва Светослав Кантарджиев. Добавя, че е нормално една държавата да има поглед върху ценностите и да регулира трафика на такива, но това не означава, че трябва да добавяме стресови за гражданите закони. Най-доброто, което може да се направи е законопроектът да се разгледа от вещи лица в Министерството на културата, които да допринесат за едно състоятелно нормотворчество. В този му вид в закона липсва най-важното – мярката спрямо човека.

Лично от Бойко

Екскурзия със семейството

Преди две години аз и семейството ми посетихме манастира „” и останахме очаровани.Бяхме чували какво ли не за тази забележителност и решихме да видим с очите си.Пътуването ни се стори безкрайно поради огромното ни желание да пристигнем по-бързо.Беше месец Февруари и всичко беше покрито със сняг, което придаваше още по-голямо очарование.Паркирахме колата си в близост и се запътихме към манастира.Прокрадващите се слънчеви лъчи осветяваха кубетата на църквата, намиращи се в средата на манастира. Прекрачвайки прага ние усетихме духа на миналото, на нашите предци.В огромния двор те завладяват красивите арки и резбовани чардаци.Всяко кътче е уникално изографисано и впечатляващо.Пуснахме стотинки за здраве и късмет  в една от чешмите. Оглеждайки се забелязахме множество жилищни помещения, които са декорирани с дърворезба и цветно украсени. Посетихме разбира се и църквата „Рождество Богородично”, където запалихме по свещичка.Насладихме се на невероятните иконостаси на „Свети Никола” и „Свети Йоан Рилски”, както и на редица икони. Разгледахме най-новата „Кюстендилска стая“, създадена основно с даренията на хора като Виолета и Здравка Георгиеви, разказаха ни и за други дарители като Светослав Кантарджиев, който дарил за пещерата, където Иван Рилски прекарал 7 години.

Решихме и ние да направим едно скромно дарение – малко, но от сърце. Посетихме и магерницата или иначе казано манастирската кухня.Уникалността й се дължи на това, че комина е висок около 22 метра с форма на пирамида.Не се стърпяхме и опитахме от невероятния хляб и топличките мекици,наречени „рилски”.За съжаление не разгледахме музея, но смятаме да повторим преживяването отново.На тръгване хапнахме вкусно в едно много уютно  заведение, където грееше каминката. Да не забравя да ви споделя, че си купихме по едно сувенирче за спомен, което винаги като погледна се сещам за Рилския манастир.