Не случайно наричат социалната мрежа СОЦИАЛНА МЕДИЯ. Хората споделят темите, от които се интересуват. Най-често това са политически и обществени новини, карикатури на същата тематика, демотивейшъни с универсален характер. Не крият и мнението си. Доста от моите приятели пишат провокативни постове, само за да изкажат онова, което в обикновен разговор ще бъде подминато. Когато го прочетеш на стената си си по-свободен да обмислиш дали да натиснеш бутона LIKE, да поставиш коментар, или да споделиш в своя дневник.

Личните събития, снимките от огледалото в банята, ресторанта или дискотеката са по-разпространени сред по-младите. В една определена възраст Фейсбук и Туитър се превръщат в платформи за развилнели се хормони на търсещи внимание тинейджъри. С течение на времето обаче и те стават активни по обществени проблеми. Неизбежно е.

Социалните мрежи са едно много добро отражение на човешките нагласи, на впечатленията им, на интелектуалното ниво на българина. Последното е от съществено значение. Достойни са и за изследване на тема как онлайн медиите влияят на потребителите и каква е хигиената на четене сред обществото. А в един по-интересен анализ могат дори да се изведат заключения за писмената култура и грамотността. На мен лично би ми било забавно да ги прочета.

Социалната медия обединява текст, изображение и видео. Достъпна и интерактивна е. По мои наблюдения хората имат много повече доверие в нея – в това, което коментират и споделят приятели им, отколкото на която и да е друга онлайн и традиционна медия изобщо. Мисля, че трябва да се помисли и в тази насока.