Кога разбираме, че имаме нужда от промяна?

Има едно такова време, когато делникът ни притиска. Отиване на работа, връщане, никакво време за почивка, дните отминават и личността не претърпява никакво развитие. Срещане с еднакви хора, ходене на едни и същи места. Говорене на едни и същи теми. Нищо не се случва, нищо не вълнува, нищо не показва, че има един живот.

Мнозина харесват тази предвидимост, това повторение, чувстват се добре в свят, в който неочакваното не може да ги изненада и да ги хване неподготвени. А когато излязат извън зоната си на комфорт не знаят как да се справят със ситуацията. Много други, обаче – може би като мен, с постоянното повторение и еднообразие, започват да копнеят за нещо различно. За някакво приключение, нещо, което да ги изтегли от спокойните вълни и да ги хвърли поне за малко в дълбокото. Нещо да се случи – да развълнува, да събуди заспалото съзнание. Нещо, което да ни покаже, че не сме впримчени в делника.

Тогава можем да направим и нещо глупаво. И то много глупаво. Като например да убедим колегите след обедната почивка да не се връщат на работа – да грабнем лаптопите, да потеглим с колегата, който има кола, и да отидем до някое езеро, хижа във Витоша или направо на морето. На кой му стиска? Доработвате дистанционно от някой шезлонг – хем шефа да не е много ядосан, хем вие да изпитате задоволство и вълнение. Отидете на парти, пийте за настроение, спете на плажа. Качете се високо в планината, започнете да спортувате активно, запишете се на някакви курсове, намерете ново хоби, запознайте се с нови хора…

Грабвате жената и децата, ако сте семейни, и отидете на нещо екстремно. Някъде, където не сте ходили никога преди. Повярвайте – децата никога не пречат. Ако изградите с тях правилен начин на общуване, ако ги накарате да се вълнуват, техният смях и писъци от задоволство по време на вашето малко приключение ще усилят усещането, че изживявате нещо ново и напълно различно.