Всеки вътрешен мир е отделен и сложен за всеки един от нас. Даже според мен още по-сложен е пътят и процесът на това усъвършенстване. За него е необходимо много знания, умения, навици, практически опит, видовете благоприятни, трудно изпълними среди – семейна, училищна и обществена среда. Поради настъпващите промени преди 20 години и силното идеологизиране ширещото се „морализарство” бяха подценени доста нравствени добродетели. Изисквания и правила които трябва да познава, спазва и прилага всяко едно поколение. Не е случайно, че напоследък силно по всяка една масмедия и източник на информация се заговори и записа именно точно за правилата на етикецията, за етикета като една огромна и необходима съставна част на нашата така забравена и жадувана култура. Забравена, защото в ония години много по други „ценности” бяха важни, които сега  оказват лошо и пагубно влияние върху сегашните поколения. Успокоява ме факта , че съобщенията в средства за масова информираност все повече се говори за разкриване на курсове или школи. За усвояване на потъналите в прах и паяжина и остро необходими наши добродетели. Усвояването на правилата за добрия тон, за държане на масата, за посрещане и изпращане на гости, за спазване на хигиената, опазване на обществения ред, внимателното отношение към по възрастни хора, да общуваме, приличие и маниер, вежливост, скромност, търпение , настойчивост, упорство, смелост, мъжество и т.н..Те са не само присъщи на аристократите, а трябва да бъдат основно изискване за всеки един от нас. Да бъдат цел на самоусъвършенстване по пътя на културата.