Tag

вътрешен мир

Лично от Бойко

Прошката (част 2)

За много години, приятели! Бъдете здрави и щастливи! Успяхте ли да се насладите на празничните дни? А успяхте ли да простите?

Темата за прошката започнах в средата на декември. Сметнах, че тогава е и най-подходящото време да простим, когато правим равносметката си за изминалата година. Оставяме всичко лошо в старата, за да имаме едно ново и чисто начало.

Не е лесно да простим на някого, че е предал доверието ни, но който иска да прости, може да прости. Прошката е избор, акт на волята. Прошката обикновено не започва с чувство или дълбока вътрешна нужда да го направим. Може би, прощаването е дори чисто интелектуален подход в началото, докато вътре в себе си продължава да ни боли и да искаме другият човек да изпита същото. Случвало ли ви се е само срещата или дори мимолетна мисъл за другия, да предизвика негодуванието и обвинения? Ами, нормално е.

И какво правим в този случай? Прощаваме – отново и отново, докато не почувстваме, че наистина е така. Това може да стане бавно, но не трябва да се отказваме, а да преобърнем нагласата си. Да се тренираме да прощаваме. В дългосрочен план, онези, които прощават, получават свобода в своите мисли и действия.

Защото, за да простим – това може да изненада някои – не ни трябва разкаянието на другия. Ако той се извини и обясни, улеснява процеса, но не е задължително условие. От това става ясно, че прощаването е нещо, което засяга преди всичко засегнатото лице, нас. Затова нека помислим за себе си – да простим и да се примирим със себе си.

Лично от Бойко

Прошката (част 1)

Декември е месец за равносметка. Това време ни предразполага да погледнем дълбоко в себе си, да разберем какво постигнахме през изминалите месеци. И да простим – на себе си, на близките си, за да започнем следващата година начисто. Защото, ако прощаваме, здравето ни се подобрява, било то психическо или физическо. А за онези, които не прощават, ситуацията може да прерасне в основен проблем или подсъзнателно блокиране. Но как работи прошката? Как да простим, ако е трудно да преглътнем болката и обидата?

На първо място е добре да сме наясно какво точно се е случило, за да се стигне до тази ситуация, неприятна и за двете страни. Какво направи или не направи другият? Какво ни разочарова в неговите действия или нарани и защо? Редно е, преди всичко, да не допускаме гнева и неприятните емоции да ни заслепят и превземат мислите ни. Монетата винаги има две страни. Нека не съдим прибързано, преди да сме „походили малко в обувките на другия“. От значение е да комуникираме. Да сме честни един с друг, за да си изясним всички причини и последствия от ситуацията. Само с общуване ще можем да се справим – да разберем, приемем и простим. Да се осовбодим от това бреме, което лежи на раменете ни и задушава гърдите ни.

Да простим, не винаги означава да забравим, а да разберем и приемем. И не винаги означава да проявим благородство към другия, прощавайки му, а да проявим здравословен егоизъм. Да го направим за себе си – за нашия вътрешен мир и успокоение.

Лично от Бойко

Етикеция, изисканост и вежливост

Всеки вътрешен мир е отделен и сложен за всеки един от нас. Даже според мен още по-сложен е пътят и процесът на това усъвършенстване. За него е необходимо много знания, умения, навици, практически опит, видовете благоприятни, трудно изпълними среди – семейна, училищна и обществена среда. Поради настъпващите промени преди 20 години и силното идеологизиране ширещото се „морализарство” бяха подценени доста нравствени добродетели. Изисквания и правила които трябва да познава, спазва и прилага всяко едно поколение. Не е случайно, че напоследък силно по всяка една масмедия и източник на информация се заговори и записа именно точно за правилата на етикецията, за етикета като една огромна и необходима съставна част на нашата така забравена и жадувана култура. Забравена, защото в ония години много по други „ценности” бяха важни, които сега  оказват лошо и пагубно влияние върху сегашните поколения. Успокоява ме факта , че съобщенията в средства за масова информираност все повече се говори за разкриване на курсове или школи. За усвояване на потъналите в прах и паяжина и остро необходими наши добродетели. Усвояването на правилата за добрия тон, за държане на масата, за посрещане и изпращане на гости, за спазване на хигиената, опазване на обществения ред, внимателното отношение към по възрастни хора, да общуваме, приличие и маниер, вежливост, скромност, търпение , настойчивост, упорство, смелост, мъжество и т.н..Те са не само присъщи на аристократите, а трябва да бъдат основно изискване за всеки един от нас. Да бъдат цел на самоусъвършенстване по пътя на културата.

Общоприетите норми и добродетели