Интернет е може би най-безграничното пространство, повече и от Космоса. И като такова, то побира в себе си всичко. Понякога се изумявам какво мога да открия, дори само в светлата му част. А ми се иска изобщо да не се създава такова съдържание, което да се гледа толкова много.

Поводът за тези размисли е попадането ми на онлайн риалитито „Бачорски и златната ябълка“. За тези, които не са запознати, ще кажа, че това е известна фамилия с почистващ фирма, която има странни взаимоотношения и ги споделя. Привидно нищо кой знае какво. Дори в разнообразието от хора има хомосексуалист, хив позитивен, ерген, женени, разведени, бръзки с бивши жени и т.н. Все човешки теми, които както те казват, са от живия живот.

Нямам нищо против всеки да показва семейството си и да се опитва не само да го обича в най-светлите дни, но и да го поддържа в най-тъмните моменти. Но за мен Бачорски показват по-скоро простотията на всичко това. И именно тук е тънката граница от това да разкриваш действителността и да даваш смисъл на хората, които те гледат и да правиш щуротии за рейтинг. Също и за мен то е чисто ПР предаване, което цели не само да популяризира почистващия им бизнес, но и лансиране на отделни личности от фамилията. Например жената на един от синовете – Атанасия, която се казва Атанаска, е била любовница, докато мъжът й чакал дете от друга. И този образ трябв да се поправи на добрата съпруга. Ах, много е заплетено и именно това допада на масата хора. Народът иска зрелища.

Аз няма да пиша повече за тях, защото не искам да ги популяризирам. Не ги обвинявам, защото всеки разбира нещата до различен начин, но все пак трябва да има цедка. И тук повдигам темата за регулацията на Интернет и на съдържанието в него. Доста е обхватна и дори донякъде невъзможна. Може би най-правилното е самите ние да се саморегулираме. Защото това, което гледаме, това сме ние.