През последните години не спират да ни затрупват със статии и истории за хора, които са работили в големи корпорации, които са ги поглъщали и унищожавали, и накрая са решили да зарежат всичко на 35-45-50-годишна възраст и да започнат да правят това, което ги прави щастливи. Четем тези истории и често се чудим дали ние бихме имали смелостта да постъпим като тях. Започваме да преценяваме ситуацията да претегляме многото “за” и ужасно многото “против”, а в крайна сметка стискаме здраво въжето, за което сме се уловили, без да осъзнаваме, че това всъщност е нашето бесило.

Една от причините много хора да се чувстват по този начин е фактът, че не практикуват професия, която ги удовлетворява. Често те ходят с нежелание на работа, извършват задълженията си с погнуса, а след края на работния ден излизат от офисите си с облекчение. Отиват да изпият по някоя бира, за да се разтоварят от досадния ден, а накрая се прибират в остарелите си апартаменти и потъват в сивото си отчаяние.

Неслучайно много хора обичат да повтарят поговорката, че който намери работа, който му доставя удоволствие, няма да работи и един ден в живота си. Звучи перфектно и със сигурност е вярно, но в крайна сметка са много малко хората, които наистина се чувстват по този начин.

Ежедневието на незадоволения работник провокира много друг тип настроения. В такова състояние човек се чувства неудовлетворен, непълноценен, че изпуска нещо, което е можел да на прави с живота си. В един момент това усещане за себе си става толкова настоятелно, че че хората просто имат желание да изхвърлят на боклука стария си живот и да отидат до магазина, за да си купят нов. Само че този новият може да излезе твърде солено. А страхът от това да загубят всичко, за което са работили до този момент е по-силен то желанието да се насладят на свободата си. Ето защо продължават да се задоволяват със стария си, опърпан, очукан и вечно мрънкащ за някакъв ремонт живот. Защото новите и лъскавите по магазините струват много, а цената – не всеки иска и може да я плати.