Tag

Работа

Лично от Бойко

Дигитален офис

18.02.2023 by BoikoDDD

В днешно време дигитализацията все повече и повече навлиза в офисите, за да улесни работния процес и спести време. Защото дори в по-малките фирми комуникацията с клиенти или бизнес партньори все повече се осъществява чрез електронна поща, чрез видео обаждания, мийтинг или дори съобщения в социалните мрежи. Нека видим и някои от основните ползи на дигиталния офис.

Инвентаризацията е от съществено значение за създаването на офис без хартия.
Офис операторите могат да определят кои части на компанията все още не са записани цифрово. При цифрово архивиране на документи е наложително унищожаването на оригиналните документи след сканиране и архивиране в съответствие с GDPR.

За да направите това, документите трябва да бъдат шредирани. Важни инструменти и инструменти за цифровизираните офиси са също облачните системи, скенерите за документи и цифровите календари. В същото време цифровите щифтове вече се доказаха като особено ефективни.

Максимална сигурност на данните и спестяване на разходи
Често се случва не всички служители да имат неограничен достъп до всички фирмени документи. Следователно в цифровизираните офиси мениджърите могат да определят нива на достъп и различни права на служителите до определени документи.

Сигурността на данните е подобрена, защото неупълномощени лица нямат право да ги преглеждат и отварят. Дигитализирането на документи спестява много материали, разходи и време. Всички разходи за отпечатване на документи като фактури се елиминират автоматично. Освен това компаниите не трябва да инвестират допълнителни разходи в хартия или рафтове за съхранение.

В дигитализиран офис работните процеси обикновено се подобряват автоматично. Дигитализацията също има положителен ефект върху обслужването на клиентите, тъй като служителите на момента могат например да отворят всички важни данни по време на срещата с клиенти.

В зависимост от естеството на работа, служителите могат също компетентно да обработват клиентски заявки чрез дигитализация. Предимство за доброто обслужване на клиентите е също така, че всички важни документи могат лесно да се изпращат по имейл. В зависимост от съдържанието, това е просто криптирано, за да се гарантира, че само желаният получател може да отвори и прочете съдържанието на имейла.

Лично от Бойко

Щастие

17.08.2018 by BoikoDDD

Щастието може да ви споходи не само ненадейно, но и от съвсем неочаквани събития или ситуации. Ето един пример: разводът определено е доста неприятно събитие, съпроводено с много негативни емоции, страхове, проблеми и т.н. Е, да, но пък след време се оказва, че прекратяването на брака е предпоставка за намиране на новата любов, която да носи щастие. Или уволнили са ви от работа и най-накрая сте започнали бизнес, който отдавна сте мечтали.
Има го и обратния ефект, разбира се – успели сте да спечелите назначение на желаната от вас работа и все по-успешно се развивате професионално, но пък не ви остава време за близките и любимите ви хора. Или пък купувате и обзавеждате мечтаното жилище, но не може да му се порадвате, защото плащате вноски по заема от него.
Оказва се, че всъщност не сме достатъчно добри да преценяваме от какво зависи щастието ни. Мечтаем и си правим планове: ще съм много щастлив и ще се радвам на живота, когато забогатея, влюбя се, стана шеф.. и сметките ни обикновено излизат погрешно.
Съгласни ли сте с мен?

Лично от Бойко

Колко е лесно да сменим професията си?

18.01.2017 by BoikoDDD

През последните години не спират да ни затрупват със статии и истории за хора, които са работили в големи корпорации, които са ги поглъщали и унищожавали, и накрая са решили да зарежат всичко на 35-45-50-годишна възраст и да започнат да правят това, което ги прави щастливи. Четем тези истории и често се чудим дали ние бихме имали смелостта да постъпим като тях. Започваме да преценяваме ситуацията да претегляме многото „за“ и ужасно многото „против“, а в крайна сметка стискаме здраво въжето, за което сме се уловили, без да осъзнаваме, че това всъщност е нашето бесило.

Една от причините много хора да се чувстват по този начин е фактът, че не практикуват професия, която ги удовлетворява. Често те ходят с нежелание на работа, извършват задълженията си с погнуса, а след края на работния ден излизат от офисите си с облекчение. Отиват да изпият по някоя бира, за да се разтоварят от досадния ден, а накрая се прибират в остарелите си апартаменти и потъват в сивото си отчаяние.

Неслучайно много хора обичат да повтарят поговорката, че който намери работа, който му доставя удоволствие, няма да работи и един ден в живота си. Звучи перфектно и със сигурност е вярно, но в крайна сметка са много малко хората, които наистина се чувстват по този начин.

Ежедневието на незадоволения работник провокира много друг тип настроения. В такова състояние човек се чувства неудовлетворен, непълноценен, че изпуска нещо, което е можел да на прави с живота си. В един момент това усещане за себе си става толкова настоятелно, че че хората просто имат желание да изхвърлят на боклука стария си живот и да отидат до магазина, за да си купят нов. Само че този новият може да излезе твърде солено. А страхът от това да загубят всичко, за което са работили до този момент е по-силен то желанието да се насладят на свободата си. Ето защо продължават да се задоволяват със стария си, опърпан, очукан и вечно мрънкащ за някакъв ремонт живот. Защото новите и лъскавите по магазините струват много, а цената – не всеки иска и може да я плати.

Лично от Бойко

Учене чрез преживяване

20.08.2016 by BoikoDDD

Преди време бях чел за семейство, което отрича традиционните методи на образование. Поради тази причина категорично отказали децата им да бъдат институционализирани в средностатистическите училища и закостенялата система и започнали да ги обучават в домашни условия. До тук историята не се различава особено от многото подобни, за които сме слушали или чели. Но разликата е там, че домът им бил различен на всеки три месеца.

Джон и съпругата му Каран упражняват професии, които не изискват уседналост в офис, а само надеждна Интернет връзка. Ето защо те избрали да отглеждат и възпитават децата си, пътувайки из целия свят. Вече в продължение на няколко години четиричленното семейство сменя града и държавата на всеки три месеца, като през това време попива от културата, историята и езика на страната, в която се намира. Децата, които са на 12 и 10 години вече говорят свободно три езика и познават световната история в много повече детайли от своите връстници.

Човек наистина учи чрез опит и преживявания най-бързо. Още повече децата, които са попивателни за нови впечатления и приключения. Но тук съществена страна, която е различна от тяхната гледна точка.

Прекрасен е фактът, че семейството е намерило практически начин да възпитава и обогатява децата си, но за съжаление светът е устроен по различен начин. В един момент на тези високоинтелигентни деца ще им се наложи да започнат някаква работа, а за добрите позиции и високото заплащане се изисква документ за завършено образование.

Знанията, които получават, обикаляйки с родителите си по света, най-вероятно са повече и по-трайни от тези, които получават техните връстници в училищата, но света не работи по този начин. Много малко фирми дори биха те поканили на събеседване и интервю (където имате възможност да покажете своя потенциал) ако не отговаряте на изискванията по документи.

Освен това децата имат нужда да общуват с хора на тяхната възраст, а местенето на ново място на всеки три месеца със сигурност усложнява създаването на дълготрайни приятелства.

Ако вие имате мнение по темата ще се радвам да го споделите. Въпросът е дали сме достатъчно зрели като общество да приемем подобни индивиди без да ги обременяваме с традиционните изисквания на социалните джунгли?

Лично от Бойко

Заразен ентусиазъм

22.10.2014 by BoikoDDD

urlХората сме като попивателни понякога. Поемаме от енергията на другите и я рефлектираме върху себе си, било то положителна или отрицателна. Днес ще ви дам пример за положителна такава. Може би от заглавието на поста ми сте се досетили, че става дума не за нещо друго, а за ентусиазма.

Ентусиазмът може да бъде наистина заразителен и буквално да се усеща във въздуха. Не е лесно да се постигне подобен ефект, но пък стане ли веднъж, е много приятно особено ако е в работна среда. Малко са нещата, които са по-неприятни от работа, която вършим с нежелание, а смея да твърдя, че май повечето хора попадат на именно такава. Всичко обаче е въпрос на нагласа и каква е средата около теб. Ако атмосферата в офиса ти или където там работиш е положителна и креативна, а хората около теб са ентусиазирани и положително настроени, ами това си е заразно отношение. Неизбежно е и ти да станеш ентусиазиран и да започнеш да работиш с повече внимание и да си го кажем направи – с повече кеф.

Какво можете да направите, за да създадете подобна среда? Хуморът и шегите са винаги плюс. Свободните и приятелски отношение между хората – също. Събиранията в извън работна среда оказват благотворно влияние върху сплотяването на екипа и запазване на добрия дух сред колектива. Има поле за действие в тази насока. На практика има два единствени начина да бъдем ентусиазирани (което между другото винаги оставя добро впечатление). Първо, вие самите да бъдете „естествено“ такива. Второ, да се заразявате от хората около вас.

Лично от Бойко

Работата ни задържа в града, в който сме

11.06.2014 by BoikoDDD

В последно време си мисля повече за работа и какво е да си работещ човек в България. От няколко седмици ми се иска да отида за 2 дни в планината. Дали на вила, дали на поход, сам или с приятели… нямам такива претенции. Просто ми се ще да се откъсна от мястото, на което съм в момента.

vermont01

И колкото повече го искам, но не се получава, толкова повече се замислям защо.

Ако нямаш командировки и не ти се налага да пътуваш служебно, в най-добрия случай приключваш работната седмица в петък към 17-18,00 часа. Чувстваш се изморен и (поне малко) изтощен и някак не ти се иска да ставаш рано и на следващия ден. Иска ти се да си поспиш, но за да избягаш към планината трябва да тръгнеш или петък вечер или събота сутринта.

Не го правиш! Обаждат ти се приятели, за да излезете. Налага ти се да почистиш малко дома, защото иначе няма да можеш и следващата работна седмица. Появява ти се ангажимент, за който тактично си забравил и т.н. и т.н. Съботата се търкулва неусетно, а ти си отишъл, най-много до съседния квартал и магазина.

Неделя вече не ти се струва подходяща, защото ще ти се събере много път – и отиване, и връщане в рамките на един ден, а след това си на работа. Затова предпочиташ отново да се наспиш спокойно.

След подобни мисли стигнах до извода, че работата и умората, която тя натрупва у теб, много често те кара да оставаш в града, в който си. Затова чакаме мечтаните отпуски и повечето почивни дни цяла година. Тогава имаме време да се наспим хубаво поне 2 дни, да помързелуваме още 2 и след това да отидем някъде, където не сме били преди това и да останем там за още няколко нощувки.

Лично от Бойко

Университетски стъпки към успеха

15.09.2013 by BoikoDDD

По случай първия учебен ден се замислих за училището и университета. Спомням си моите ученически и студентски години. От тях не съм взел кой знае какво и не съм ги запомнил с кой знае какво учене. Помня само, че тогава ми правеше впечатление, че имаше и такива колеги, който завършиха с отличие и веднага след това си намериха добре платена за времето си работа.

Graduate-School-Scholarships11Дълго се чудех как така без никакъв опит, и с толкова оскъдни знания взимат толкова млади хора, но вече разбрах. Наскоро на събиране на випуска си говорих с една бивша отличничка. Питах я дали в първата й работа й е стигнало само наученото по лекции. Тя ми каза, че е било повече от достатъчно, защото взела всичко, което университетът можел да й предложи – записала различни факултативни дисциплини, посещавала извънредни курсове по стенография и история, била членка на клубове по езици, за да упражнява постоянно знанията си по английски и руски, вписвала дори колонка в университетския вестник. А аз дори не знаех, че имаме такъв! Каза ми, че именно благодарение на тези дейности се е запознала с много хора, които я насочвали какво точно да учи за изпитите, кое е най-важното на практика и благодарение на този си опит бързо си намерила работа.

Нямаше какво да й отговоря. Истината е, че винаги съм бил добър студент, но никога не съм обръщал внимание на тези неща. Гледах да взема изпит и да запиша следващата година. Днес чувам, че повечето млади хора се оплакват, че преподавателите не им обръщали никакво внимание и не обяснявали добре материала. Явно обаче доста неща са убягвали на мен тогава и на съвременната младеж днес   – неща, за които или не е имало гласност или просто не сме ги виждали поради липса на интерес.

При всичко това смятам, че независимо сегашното ниво на образование в българските университети, ако студентът бъде водещата фигура в своето обучение би могъл да получи блестящо образование. Но както казах – сам, воден от своята любознателност, да пита, търси, да рови в библиотеките и да събира знанията си, подготвил си прилежно план за това с какво точно иска да се занимава в живота си. Трудна задача за по-голяма част от младежта, която без по-опитен губи житейска ориентация.

Лично от Бойко

Работата и страха от безработицата

11.02.2013 by BoikoDDD

Искам да Ви запозная с един проблем, който в последно време става все по-актуален. Работата стана необходимост както за млади, така и за стари – ако преди беше достатъчно да работят само родителите, все по-често се случва и на младежите да си търсят работа за тях. Прави ми впечатление, че още първата година, в която отиват в университет на много млади хора им се налага да работят за да могат да помагат на родителите си при издръжката по време на следване.

Но както знаем е трудно да се намери работа за квалифицираните с висше, камо ли за учащите. Масово на младите хора им се налага да работят в заведения и магазини, защото там най-вече се набират хора, както на пълно така и на половин работно време. За учащите това е добре, но когато това е работата на един завършил висше млад човек, който е изпълнен с амбиции и мечти, за него се оказва голям шок. Но за съжаление това е реалния живот и не всичко е като по филмите с хубав край.

Важното е да не се отказваме да се борим и да сме с позитивно настроение, защото ние сме тези които можем да променим живота си. Не трябва да спираме да се образоваме, да четем и попиваме от по-добрите от нас, защото човек се учи докато е жив. Хубаво е, че има най-различни програми, които подпомагат за намирането на работа, трупането на опит и подготовка за реалния живот. Моя съвет към всички млади е – не спирайте да гоните мечтите си и да се борите за тях, човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.