Tag

баща

Лично от Бойко

Баща и син – перфектната комбина

Казват, че синовете са перфектното извинение, за да играят бащите на всякакви игри и да се забавляват. Съгласен съм! Но тихо, да не чуе жената.

father and son playing

В живота на един мъж има няколко етапа – детство, възмъжаване и пак детство. Точка. Мога да го потвърдя с примери. Първо сме буйни деца, за които целият живот е игра. Захващаме се с разни неща – бърникаме по автомобили, искаме бързо да пораснем, ритаме топка и си мечтаем да станем като Индиана Джоунс. След това възмъжаваме – пак бърникаме по коли, но за да ги стегнем и да се харесваме на момичетата с тях. Търсим идеалната, съвършената, междувременно хормоните ни кипят, лудуваме с приятели, ходим по футболни мачове, пак ритаме топка… Тъкмо когато улегнем и се оженим, ражда се син и… хайде пак в детството. Играем на игри, бърникаме по коли, ритаме топка и имаме чудесно извинение за това. „Хайде, мила, приготви вечерята. Аз ще се занимавам малко с детето!“ Компютърни игри, строене на коли от картон, пускане на хиликоптерчета с дистанционно и хиляди подобни весели занимания. Всичко е чудесно, а когато детето задава въпрос след въпрос, просто събирате цялото си търпение и отговаряте изчерпателно. Понякога повтаряте по няколко пъти. Но какво да се прави – деца. Дори когато ви изкарват извън нерви са ви най-милите същества 🙂

Разбира се, жената е доволна. И тъщата. Детето расте с мъжко внимание, будно е, всичко му се обяснява, добива полезни умения и израства като един начетен и завършен… разбойник. А вие какво си помислехте, че щях да кажа? 😉 И докато другите ви мислят за перфектния баща, вие се забавлявате на воля.

Баща и син са перфектната комбинация. Вие си спечелвате страхотен партньор в заниманията, който искате да научите на всикчо, което ви идва на ум. Печелите и доверието му, споява се връзката между вас и спокойно можете да оказвате влияние в живота на детето, за да му помагате и да го предпазвате в бъдеще. За финал ще кажа, че намирате перфектният съучастник във всяка беля, която искате да направите, и имате още един чифт умилителни очи за пред жената, когато искате да стане на вашето… 😉

Лично от Бойко

Мъжете и жените

Задавам си въпроса след вече отминалият международен празник на жената. Дали нашето българско общество не е още много далече от пълното равнопоставяне пред двата пола ? Май почнах доста неясно да се изразявам. Сега ще поясня с конкретни примери. Когато примерно бебето или детето започне да плаче през нощта, чудно ми е защо, трябва да се счита, че майката е тази която трябва да стане и да се заеме с грижите за него. Нима ние мъжете не можем да бъдем съпричастни и помогнем замествайки поне на моменти в тия мигове на нужда при отглеждане на нашия плод на съвместна обич, любов и още нещо. Много майки съм чувал да водят разговор като заплече бебето през нощта кой става и често пъти някоя от тях казва: „Разбира се, че ставам аз да го успокоя или приспя, та нали аз трябва да се грижа за него. Не би било честно да очаквам от съпругът ми да го направи. Все пак той си има работа”. Не знам, но според мен това не е нормално във века на демократизъм все още да се говори по този начин от някои майки. Това е общо дело и задължения към тяхната рожба. Често се замислям, ако и двамата родители работят в много малко случаи бащата е този, който остава вкъщи, за да се погрижи за болното си дете. Прави го отново майката. Един от основните източници на стрес за всеки от нас е неспособността ни да оправдаем нечии очаквания.