Внимание! Квартири под наем в София

04.01.2016 by BoikoDDD

В даден момент на човек му се налага да смени местожителството. Или ще отиде в големия град да учи, или да работи, или просто ще се премести заради половинката си.

И започва едно търсене чрез обяви в интернет. Резултатът е, че в повечето случаи звъните на зададените телефони на различни агенции, където любезно ви обясняват, че даденият в сайта имот всъщност току-що, ехей едва вчера бил зает, и те още не са свалили обявата, но могат да ви предложат няколко други жилища почти, така тамън същите, като този, който сте гледали, така че само нека си уредите среща. И отивате вие, обнадеждени, и казвате до колко можете да си позволите да платите и къде като локация ви устройва. Оглеждате едно помещение, което отговаря на изискванията ви, но не съвсем, оглеждате още едно, което изглежда идеално, но е със 100-150 лева над тавана на възможностите ви и трето, което е много над финансите ви. А има и четвърто в много отдалечен квартал. Първото е абсурдно, второто едва приемливо, третото не се вписва, четвъртото просто ще затрудни живота ви. Ядосвате се, защото имате чувството, че брокерът го прави нарочно. Разбирате, че не ви допадат предложенията му и продължавате напред в търсенето. Междувременно от агенцията, при която не сте харесали нищо, ви звънят и ви притесняват през седмица, че имат ново предложение, което е тъкмо като за вас.

Има едно жаргонно определение „призрачен брокер“. Така младите хора в София наричат досадните брокери, които звънят дори през нощта, когато вече сте си легнали или преди да сте станали, и ви агитират да разгледате поредното „точно за вас“ жилище.

По пътя към терсенето на подходяща квартира ще попаднете и на обяви, които не отговарят като информация. Някъде ще пише „БЕЗ ХАЗАИ“, но ще се окаже, че в апартамента си живее стара баба. Другаде пък снимките няма да отговарят, защото са правени при почистено помещение преди последния наемател, който се е оказал голям мърляч.

Най-добрият начин да си наемете жилище е да говорите с приятели и да пуснете слуха до приятели на приятели, че си търсите еди-какво си жилище под наем с еди-какви си изисквания в съответния квартал, който е близо до работата или до приятелите ви. Подчертавате, че държите на последното, ако нямате личен автомобил. Другият вариант е да ползвате вестник. Там има доста обяви, публикувани директно от собствениците им и така ще избягате от досадните агенции.

Успех, ако търсите квартира в София, читатели, и умната!

Лично от Бойко

Езикът на литературата

11.12.2015 by BoikoDDD

Определено книжовният литературен език е доста по-богат от разговорния ни. В речта ни се долавя градски сленг и жергон, които доста често присъстват и в работната ни реч, дори когато се стараем да разговаряме на по-високо работно ниво. Не обаче за това ще ви говоря сега.

Литературният език напоследък ме очарова със своята еволюция. За да пресъздадат своя измислен, но идеален свят, в който се случват всички онези приключения, драми и красиви събития, много романисти буквално си играят с езика. Толкин и Роулинг са живи примери за това, но след тях има и редица не толкова известни автори, които се изявяват във фентъзи жанра и са много купувани, макар и не с размерите на споменатите.

Чел съм доста книги, които започват с речник на термините, където са обяснени интересни наименования, обръщения, имена на измислени местности, но и събития, ритуали, божества и др. Тези нови думички са не само много добре премислени, но и прекрасно сътворени, тъй като в лексикалния им състав влизат латински корени или представляват сложни съставни от две или повече думи от живия език.

Много често, благодарение на такива романи, ние самите научаваме повече за митология, за интересни вярвания и получаваме друга информация за практики и дейности, които са се извършвали в миналото. Много интересно е, че тъкмо такъв тип романи са писани не само с много фантазия, но и с много проучвания. И това е единствено от полза на читателя.

За финал искам да изтъкна, че езикът на литературата е богат, експресивен, вдъхновяващ и обогатяващ. Четете повече, хора, защото благодарение на такива авторови приумици и самите вие ще придобиете едно по-особено езиково усещане за речта, ще започнете да мислите по-абстрактно и да създадете свой собствен стил на общуване. Ще се превърнете в по-забавни и остроумни личности, които ще могат да общуват лесно с околните и да се справят с всяка ситуация.

Лично от Бойко

Без път или на кръстопът?

24.11.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Има моменти, в които си казваме, че по-лошо няма накъде. Ако сте забелязали, точно момента, в който сте си го помислили, винаги ситуацията става по-зле.

Ще ви кажа обаче една тайна. Всеки възприема различната ситуация като лоша според собствените му представи. Някои казват, че се чувстват ужасно, когато животът е довел някакво тяхно начинание до задънена улица, а други смятат, че няма по-неприятно нещо от двоуменето и решаването между няколко неща.

Да си без път е нещо като да си стигнал до предела на възможностите си. Звучи песимистично, защото те връхлита чувство на загуба, на безизходица, на отчаяние. Почти всеки го е изпитвал през даден момент от живота си. Точно затова искам да ви кажа, че когато аз съм изпадал в безпътица съм се опитвал да разсъждавам метафорично и да намеря единственото логично решение. Попаднеш ли на задънен път, върни се назад. Да, неприятно е, но това е единствената възможност и е облекчение, че поне знаеш посоката.

Да си на кръстопът не е страшно, но е смущаващо. За мнозина няма по-неприятна ситуация от тази да трябва да избират, като не знаят кое е по-правилното. Започват да мислят с догадки, пресмятания, да се опитват да се поставят мислено и в едната, и в другата ситуация и се объркват. Още по-лошо става, когато искат съвет от близки и приятели. Всеки ги разубеждава от едното и им представя другото. Конфликтът се задълбочава и когато самите хора не могат да преценят какво искат. В такива моменти жена ми казва следното – не питай никого за нищо, а си направи списък с плюсовете и минусите на всяка ситуация – може и в съзнанието си, преспи една нощ и след това вземи решение.

А според вас, кое е по-плашещото – да си на кръстопът или да се окажеш без път?

Лично от Бойко

Йеросунд – чудо на строителството

04.11.2015 by BoikoDDD 1 Comment

На собствения ни континент има неща, за които малко сме чували. А трябва.

Нека направим една равносметка за известните ни европейски човешки постижения. Всеки знае за Айфеловата кула в Париж, но почти никой не знае за най-известния виадукт „Мойо“ в Южна Франция. Това е първият мост с най-висок стълб в света. Той е 343 метра, което го прави малко по-висок от Айфеловата кула и почти колкото Емпайър Стейт Билдинг. Той пресича долината на река Тарн и чрез него се осъществява връзка между Западна Европа и Средиземноморието.

Другo значимо човешко постижение е мосто-тенолът на пролива Йоресунд. Не само, че изглежда сюрреалистично, но и построяването му е истинско инженерно чудо. Съоръжението свързва остров Шеланд, където се намира град Копенхаген – столицата на Дания, с град Малмьо, Швеция. Дълго е почти 8 километра като 3 са над водата, а 5 са под земята. Благодарение на 5-годишни усилия на екип от датски и шведски инженери целият поток от автомобили с бизнес или туристическа цел може да премине от скандинавския полуостров към Централна Европа. Спестяват се няколко хиляди километра.

Най-грандиозните постижения на човечеството не са създадени с цел да служат за забавление или бизнес цели. Те не са хипервисоки хотели или круизни кораби, не са и виенски колела или моменти за прослава на миналото. Всъщност човешкият гений създава полезни на човечеството неща, благодарение на които животът ни се улеснява – пътища, мостове, виедукти, тунели, летища, гъвкави и устойчиви здания…

Лично от Бойко

Каква е разликата между лошата добра постъпка и добрата лоша постъпка?

26.10.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Може ли да се говори за изцяло добронамерени или изцяло злонамерени хора? Могат ли стереотипите за двете противоположности да ни правят слепи за нюансите на човешкото поведение. Според мен не трябва, но в действителност така се случва.

Миналата седмица един приятел в желанието си да направи добро, стори ужасна грешка и сега половината компания му е сърдита. Те са в правото си, защото гледат резултата от една постъпка, а не намеренията, скрити зад нея.

Колко сложно нещо е живота, нали така? С право е известна мисълта „Пътят към Ада е постлан с добри намерения”. Но защо така се получава? Можем ли да сме независими от последствията и да изтъкаваме само добронамереността си. Аз мисля, че колкото и добър човек да си, понякога правиш грешки в преценката си или не уцелваш момента. А доста често и действаме за добро, а обстоятелства, които не са ни известни, прецакват всичко, както се казва.

В живота няма изцяло добри и изцяло лоши типажи. Понякога в желанието си да помогнем, можем да сътворим повече зло, в други ситуации пък онези, които вредят, може да са направили нещо с положителен ефект.

Доброто и злото също така се измерват през личната призма на отделния човек. За мен може би едно не е осъдително, а друго е похвално, а някой друг да се възмущава на преценаката ми и да е на коренно противоположно мнение. Добре, но като сме толкова полярни като мислене индивиди, тогава как да разграничаваме доброто от злото и как да учим децата си. Не искам да ви объркам, а просто да покажа, че в света има не една, а няколко истини. И доброто, и злото са абстрактни понятия. Независимо това обаче знаем кои постъпки са изцяло зли – кражба, убийство, клевета, интрига, вреда, и кои изцяло добри – милосърдие, състрадателност, помощ, любезност. Знаем също така къде могат да получат противоречия – в лъжата, например. Има благородна лъжа и лъжа, която има за цел да нарани. Именно заради съществуването на онези постъпки, които са на тънката граница между доброто и злото, дори в правораздавателната система по света е нюансирала вината – имаме умисъл, небрежност, самонадеяност… идеята е да се изгради обективен поглед върху нещата и да има справедливост в оценката.

Лично от Бойко

Утрини, като вечери!

23.10.2015 by BoikoDDD

Тази сутрин се събуждам и едва преглъщам черното си кафе и минералната вода. Спал съм само 4 часа. А е петък и трябва да съм на работа. В много отношения понякога съм благодарен на сутрешните минути, когато чакаме да започне среща или пътувам за друг град с екипа по работа, както сега, и има малко време да си подредя мислите. А какво по-хубаво нещо от това да го направиш в собствения си блог.

Да, тежко си живее, когато имаш недоизживени тийн години, така каза жената сутринта. Но какви ти тийн години. Откакто бях на 27 и спрях да раста – ама изобщо нито година повече. Е, само на възраст, но вътрешният ми свят си остава все така свеж. Затова като се съберем с приятели, редовно окъсняваме. Ето, вчера например, уж само да се видим за вечеря и си тръгнахме в два часа сутринта. Докато се приберем от Младост 3 до нас, минаха още 30-тина минути. Докато се приготвим за лягане – стана никое време. После едвам креташ на следващата сутрин, но имаш едно задоволство в душата. Чувстваш се удовлетворен и макар да ти се спи в гърдите ти се надига вълнение. Вълнение, че си направил нещо младежко, че си излязъл извън рамките на делника.

Точно така се чувствам аз сега. Главата ми е малко размътена, но кафето ще помогне. Очите леко ми се затварят и умът ми възприема с 4 секундно закъснение, вместо с 1, както е прието времето, нужно за отреагиране. Но това изобщо не ме притеснява. Усмихвам се като глупак на задната седалка на автомобила, пишейки, а в ушите ми дъни Eminem – Lose yourself.

Вдигам кафената чааша: Наздраве, приятели! Наздраве за това, че сме млади. Че ще сме вечно млади. Че имаме сили да превръщаме вечерите в утрени и утрените във вечери. И ще можем да караме на кафе и фотосинтеза повече от цяло денонощие.

Лично от Бойко

Вода на Марс!

29.09.2015 by BoikoDDD 1 Comment

От години търсим планета, на която би могло да има някаква форма на живот. Взираме се в небето с огромните си телескоп от Земята и от изкуствените ни спътници. През година или две се съобщава, че някъде там е засечена планета с определен химичен състав, където има условия да се зароди или се е зародил живот, доказателства за което дават спектърните анализи. Учените обаче се тюхкат като се чудят как биха могли да стигнат на разстояние от милиони светлинни години и да съберат повече доказателства, тъй като това би отнело време, с което човешкият живот не разполага. И докато те не доумяват излезе, че най-близката до нас планета е тази, по която всъщност има вода, а ние го забелязваме чак сега.

Откритието е епохално. Досега учените не са стигали толкова далеч в изследванията си. Доказателствата, че при определени обстоятелства на планетата Марс има течаща солена (по предположения и досегашни анализи) вода, са налице.

При това откритие много учени навързват различни хипотези за това дали някога Марс е бил населяван с някакви форми на живот. Дори български учени вече допускат, че при голям сблъсък на планетата с астероид, за който се откриват доказателства по повърхността на планетата, е възможно животът там внезапно да е изчезнал. Друга хипотеза е свързана с допускането, че дори е възможно животът на Земята да се е преселил от Марс, предусещайки предстоящия катаклизъм. Вълнуващо, нали. Представям си как вече продуцентите се залавят за работа в изграждането на поредния касов филм на космическа тематика.

Колко странно обаче как водата на Марс беше „открита“, точно когато излезе филмът „Марсианецът“ с Мат Деймънт. НАСА се оказа доста добър рекламен агент на Холивуд 😉 И все пак такова съвпадение едва ли е случайно. Може би филмът е вдъхновен от ред открития, началото на оповестяването на които е започнало още преди две- три години (примерно), но тук в България като че все още си страдаме от информационно затъмнение. И това не благодарение на някакъв режим, а на това, че медиите обичат да показват само драми и трагедии и в почти никоя емисия не остава време да се говори за малките хубави неща и откритията. Отделят им време едва, когато се направи някакво официално изявление и международно се зашуми.

И последно: как без GOOGLE ще минем. Невъзможно 😉 С бързата си реакция не само доказаха, че са професионалисти, но и с доста креативно мислене. Ден след оповестяването О на gOOgle е заменено с гифт на Марс, който пие вода. Яко!

Лично от Бойко

Как да се подготвим за дълго пътуване?

12.09.2015 by BoikoDDD

За някой хора далечно пътуване може да означава пътешествие с влак от Пловдив до Видин. Това ще рече прехвърляне в София и изключително бавен превоз между дестинациите. Едно такова преживяване ще отнеме цял ден.

За други далечното пътуване е наистина далечно, независимо че за същото време може би ще стигнете на около 5 или 9 хиляди километра след Видин.

Независимо дестинацията обаче подготовката за едно такова пътуване изисква на първо място съобразителност и едва на второ организираност.

1. Планирайте от по-рано. Това означава билети, места за спане, престой. Обратно връщане.

2. Наредете така багажа си, че най-необходимото да ви е винаги под ръка – ако ще пътувате във влак – вземете храна, вода, дезинфектант за ръце, мокри и сухи кърпички. Ако ще сте с автобус не пропускайте и найлонови пликове, защото може да ви стане лошо – пътят е дълъг. Ако ще сте със самолет – там ще ви кажат.

3. Дрехите, с които ще сте облечени са от особено значение – удобни, в тъмни цветове, широки от памучни или ленени материи;

4. Изберете само ниски и удобни обувки. Това е много важно, тъй като един от най-изявените проблеми при хората, пътуващи на дълго разстояние е отичането на краката от непрекъснатото стоене. Автобусите не случайно правят почивки по половин час, за да можете да се разтъпчете. С тази мисъл влаковете би трябвало да са най-голямото удобство при дълги пътувания.

5. Когато пътувате много често може да ви се наложи да поемете таблетка за глава, защото това е дълго начинание, с много хора около вас, с постоянното жужене от транспортното средство и понякога нямате достъп до свеж въздух. Затова и това сложете в ръчния си багаж.

6. Книга, таблет – определено ще имате нужда от занимавка. Изберете такава, с която времето ще минава бързо.

7. Възглавница за пътуване. Безкрайно са удобни тези тип подкова, тъй като придържат врата и главата в подходяща за почивка позиция.

Какво още ще ни е нужно за дълго пътуване. Оставете коментар как пътувате вие, за да направим сравнение. Благодаря.

Лично от Бойко

ТРОН – нов или стар

29.08.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Някои филмови продукции остават във времето. И ремейковете им са наистина велики. Всяка следваща версия става все по-добра, все по-високо технологична и това радва нас. Зрителите.

Малък откъс от нещо, което винаги съм харесвал. А вие?

Лично от Бойко

Не Качвайте Писанията Си В Блоговете!!!

26.08.2015 by BoikoDDD

Много хора си правят блогове, за да пишат поезия и за да публикуват свои разкази или части от романи. Спрете, моля ви! Това не е само мой апел, ами ще си спестите много, много ядове след това.

Истината е, че има два много разпространени таланта, или да ги наречем ЛЪЖЕталанта – това са пеенето и писателството. В единия случай почти всеки втори, който може да изкара едно правилно „Зайченцето бяло…“ си мисли, че е готов за Х фактор. В другия случай всеки, чиято глава може да роди 4 стиха в рима, си мисли, че е неоправдан поет, който, видиш ли, в България никой не иска да издаде.

Затова блоговете, без да се обиждате част от блогърите, са пълни с графомански творби. При това в някои от тях се сипят със суперлативи без изобщо да имат някаква стойност. Наистина стойностните, за жалост, и те се намират по блоговете и авторите им се оплакват, че няма кой да ги издаде. Ами… когато трудът ви е вече достъпен през мрежата, кой да си го купи? Ето за това издателствата, които видят, че дадена книга или разказ е онлайн, просто не се заемат. Все пак те искат да изкарат на пазара нещо, което никой от никъде не би могъл да прочете и затова ще иде да си го купи от книжарницата.

Знаете ли, самият аз обичам много да чета. Но чета избирателно – жанр, който си ми харесва, нещата, които ме вълнуват. Смятам, че всичко това е въпрос на нагласа. Слава и на Читанка, че я има, защото аз пък нямам много излишни средства, за да закупя за един прочит книга като „Майсторът и Маргарита“, например, която страшно ми допадна, но едва ли ще я отворя отново. Те и за това много рядко я преиздават.

Та така стоят нещата в блог пространството. Ако искате да споделяте със света малките ви хрумки – правете го. Но ако искате наистина да станете сериозен писател – не качвайте творбите си в мрежата. Защото първо – ще загубите шансовете си, но, второ, авторовите ви неща ще се загубят в графоманската плява.