Каква е разликата между лошата добра постъпка и добрата лоша постъпка?

26.10.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Може ли да се говори за изцяло добронамерени или изцяло злонамерени хора? Могат ли стереотипите за двете противоположности да ни правят слепи за нюансите на човешкото поведение. Според мен не трябва, но в действителност така се случва.

Миналата седмица един приятел в желанието си да направи добро, стори ужасна грешка и сега половината компания му е сърдита. Те са в правото си, защото гледат резултата от една постъпка, а не намеренията, скрити зад нея.

Колко сложно нещо е живота, нали така? С право е известна мисълта „Пътят към Ада е постлан с добри намерения”. Но защо така се получава? Можем ли да сме независими от последствията и да изтъкаваме само добронамереността си. Аз мисля, че колкото и добър човек да си, понякога правиш грешки в преценката си или не уцелваш момента. А доста често и действаме за добро, а обстоятелства, които не са ни известни, прецакват всичко, както се казва.

В живота няма изцяло добри и изцяло лоши типажи. Понякога в желанието си да помогнем, можем да сътворим повече зло, в други ситуации пък онези, които вредят, може да са направили нещо с положителен ефект.

Доброто и злото също така се измерват през личната призма на отделния човек. За мен може би едно не е осъдително, а друго е похвално, а някой друг да се възмущава на преценаката ми и да е на коренно противоположно мнение. Добре, но като сме толкова полярни като мислене индивиди, тогава как да разграничаваме доброто от злото и как да учим децата си. Не искам да ви объркам, а просто да покажа, че в света има не една, а няколко истини. И доброто, и злото са абстрактни понятия. Независимо това обаче знаем кои постъпки са изцяло зли – кражба, убийство, клевета, интрига, вреда, и кои изцяло добри – милосърдие, състрадателност, помощ, любезност. Знаем също така къде могат да получат противоречия – в лъжата, например. Има благородна лъжа и лъжа, която има за цел да нарани. Именно заради съществуването на онези постъпки, които са на тънката граница между доброто и злото, дори в правораздавателната система по света е нюансирала вината – имаме умисъл, небрежност, самонадеяност… идеята е да се изгради обективен поглед върху нещата и да има справедливост в оценката.

Лично от Бойко

Утрини, като вечери!

23.10.2015 by BoikoDDD

Тази сутрин се събуждам и едва преглъщам черното си кафе и минералната вода. Спал съм само 4 часа. А е петък и трябва да съм на работа. В много отношения понякога съм благодарен на сутрешните минути, когато чакаме да започне среща или пътувам за друг град с екипа по работа, както сега, и има малко време да си подредя мислите. А какво по-хубаво нещо от това да го направиш в собствения си блог.

Да, тежко си живее, когато имаш недоизживени тийн години, така каза жената сутринта. Но какви ти тийн години. Откакто бях на 27 и спрях да раста – ама изобщо нито година повече. Е, само на възраст, но вътрешният ми свят си остава все така свеж. Затова като се съберем с приятели, редовно окъсняваме. Ето, вчера например, уж само да се видим за вечеря и си тръгнахме в два часа сутринта. Докато се приберем от Младост 3 до нас, минаха още 30-тина минути. Докато се приготвим за лягане – стана никое време. После едвам креташ на следващата сутрин, но имаш едно задоволство в душата. Чувстваш се удовлетворен и макар да ти се спи в гърдите ти се надига вълнение. Вълнение, че си направил нещо младежко, че си излязъл извън рамките на делника.

Точно така се чувствам аз сега. Главата ми е малко размътена, но кафето ще помогне. Очите леко ми се затварят и умът ми възприема с 4 секундно закъснение, вместо с 1, както е прието времето, нужно за отреагиране. Но това изобщо не ме притеснява. Усмихвам се като глупак на задната седалка на автомобила, пишейки, а в ушите ми дъни Eminem – Lose yourself.

Вдигам кафената чааша: Наздраве, приятели! Наздраве за това, че сме млади. Че ще сме вечно млади. Че имаме сили да превръщаме вечерите в утрени и утрените във вечери. И ще можем да караме на кафе и фотосинтеза повече от цяло денонощие.

Лично от Бойко

Вода на Марс!

29.09.2015 by BoikoDDD 1 Comment

От години търсим планета, на която би могло да има някаква форма на живот. Взираме се в небето с огромните си телескоп от Земята и от изкуствените ни спътници. През година или две се съобщава, че някъде там е засечена планета с определен химичен състав, където има условия да се зароди или се е зародил живот, доказателства за което дават спектърните анализи. Учените обаче се тюхкат като се чудят как биха могли да стигнат на разстояние от милиони светлинни години и да съберат повече доказателства, тъй като това би отнело време, с което човешкият живот не разполага. И докато те не доумяват излезе, че най-близката до нас планета е тази, по която всъщност има вода, а ние го забелязваме чак сега.

Откритието е епохално. Досега учените не са стигали толкова далеч в изследванията си. Доказателствата, че при определени обстоятелства на планетата Марс има течаща солена (по предположения и досегашни анализи) вода, са налице.

При това откритие много учени навързват различни хипотези за това дали някога Марс е бил населяван с някакви форми на живот. Дори български учени вече допускат, че при голям сблъсък на планетата с астероид, за който се откриват доказателства по повърхността на планетата, е възможно животът там внезапно да е изчезнал. Друга хипотеза е свързана с допускането, че дори е възможно животът на Земята да се е преселил от Марс, предусещайки предстоящия катаклизъм. Вълнуващо, нали. Представям си как вече продуцентите се залавят за работа в изграждането на поредния касов филм на космическа тематика.

Колко странно обаче как водата на Марс беше „открита“, точно когато излезе филмът „Марсианецът“ с Мат Деймънт. НАСА се оказа доста добър рекламен агент на Холивуд 😉 И все пак такова съвпадение едва ли е случайно. Може би филмът е вдъхновен от ред открития, началото на оповестяването на които е започнало още преди две- три години (примерно), но тук в България като че все още си страдаме от информационно затъмнение. И това не благодарение на някакъв режим, а на това, че медиите обичат да показват само драми и трагедии и в почти никоя емисия не остава време да се говори за малките хубави неща и откритията. Отделят им време едва, когато се направи някакво официално изявление и международно се зашуми.

И последно: как без GOOGLE ще минем. Невъзможно 😉 С бързата си реакция не само доказаха, че са професионалисти, но и с доста креативно мислене. Ден след оповестяването О на gOOgle е заменено с гифт на Марс, който пие вода. Яко!

Лично от Бойко

Как да се подготвим за дълго пътуване?

12.09.2015 by BoikoDDD

За някой хора далечно пътуване може да означава пътешествие с влак от Пловдив до Видин. Това ще рече прехвърляне в София и изключително бавен превоз между дестинациите. Едно такова преживяване ще отнеме цял ден.

За други далечното пътуване е наистина далечно, независимо че за същото време може би ще стигнете на около 5 или 9 хиляди километра след Видин.

Независимо дестинацията обаче подготовката за едно такова пътуване изисква на първо място съобразителност и едва на второ организираност.

1. Планирайте от по-рано. Това означава билети, места за спане, престой. Обратно връщане.

2. Наредете така багажа си, че най-необходимото да ви е винаги под ръка – ако ще пътувате във влак – вземете храна, вода, дезинфектант за ръце, мокри и сухи кърпички. Ако ще сте с автобус не пропускайте и найлонови пликове, защото може да ви стане лошо – пътят е дълъг. Ако ще сте със самолет – там ще ви кажат.

3. Дрехите, с които ще сте облечени са от особено значение – удобни, в тъмни цветове, широки от памучни или ленени материи;

4. Изберете само ниски и удобни обувки. Това е много важно, тъй като един от най-изявените проблеми при хората, пътуващи на дълго разстояние е отичането на краката от непрекъснатото стоене. Автобусите не случайно правят почивки по половин час, за да можете да се разтъпчете. С тази мисъл влаковете би трябвало да са най-голямото удобство при дълги пътувания.

5. Когато пътувате много често може да ви се наложи да поемете таблетка за глава, защото това е дълго начинание, с много хора около вас, с постоянното жужене от транспортното средство и понякога нямате достъп до свеж въздух. Затова и това сложете в ръчния си багаж.

6. Книга, таблет – определено ще имате нужда от занимавка. Изберете такава, с която времето ще минава бързо.

7. Възглавница за пътуване. Безкрайно са удобни тези тип подкова, тъй като придържат врата и главата в подходяща за почивка позиция.

Какво още ще ни е нужно за дълго пътуване. Оставете коментар как пътувате вие, за да направим сравнение. Благодаря.

Лично от Бойко

ТРОН – нов или стар

29.08.2015 by BoikoDDD 1 Comment

Някои филмови продукции остават във времето. И ремейковете им са наистина велики. Всяка следваща версия става все по-добра, все по-високо технологична и това радва нас. Зрителите.

Малък откъс от нещо, което винаги съм харесвал. А вие?

Лично от Бойко

Не Качвайте Писанията Си В Блоговете!!!

26.08.2015 by BoikoDDD

Много хора си правят блогове, за да пишат поезия и за да публикуват свои разкази или части от романи. Спрете, моля ви! Това не е само мой апел, ами ще си спестите много, много ядове след това.

Истината е, че има два много разпространени таланта, или да ги наречем ЛЪЖЕталанта – това са пеенето и писателството. В единия случай почти всеки втори, който може да изкара едно правилно „Зайченцето бяло…“ си мисли, че е готов за Х фактор. В другия случай всеки, чиято глава може да роди 4 стиха в рима, си мисли, че е неоправдан поет, който, видиш ли, в България никой не иска да издаде.

Затова блоговете, без да се обиждате част от блогърите, са пълни с графомански творби. При това в някои от тях се сипят със суперлативи без изобщо да имат някаква стойност. Наистина стойностните, за жалост, и те се намират по блоговете и авторите им се оплакват, че няма кой да ги издаде. Ами… когато трудът ви е вече достъпен през мрежата, кой да си го купи? Ето за това издателствата, които видят, че дадена книга или разказ е онлайн, просто не се заемат. Все пак те искат да изкарат на пазара нещо, което никой от никъде не би могъл да прочете и затова ще иде да си го купи от книжарницата.

Знаете ли, самият аз обичам много да чета. Но чета избирателно – жанр, който си ми харесва, нещата, които ме вълнуват. Смятам, че всичко това е въпрос на нагласа. Слава и на Читанка, че я има, защото аз пък нямам много излишни средства, за да закупя за един прочит книга като „Майсторът и Маргарита“, например, която страшно ми допадна, но едва ли ще я отворя отново. Те и за това много рядко я преиздават.

Та така стоят нещата в блог пространството. Ако искате да споделяте със света малките ви хрумки – правете го. Но ако искате наистина да станете сериозен писател – не качвайте творбите си в мрежата. Защото първо – ще загубите шансовете си, но, второ, авторовите ви неща ще се загубят в графоманската плява.

Лично от Бойко

Късметлии ли сте?

07.08.2015 by BoikoDDD

Ако трябва да съм честен, ще ви кажа, че почти никога нищо не печеля – нито в игри, нито в томболи или пък на картички за изтъркване. Ходиме с приятели от време на време на кино – всеки изтегля картонена картичка при закупуването на билета си за филма и на всеки се падна нещо – или втори билет безплатно, или 50 % намаление при следващ филм, или пуканки без пари, а пък на мен: Опитай пак! Най-редовно Как пък веднъж не нацелих нещо друго.

И така – в живота ми в хазартни игри винаги ме посреща това празно О – Опитай пак. Това понякога много ме дразни, но какво пък, си мисля след известно време. Това ли е най-важното? Не е ли по-важно да имам късмет в живота? И мисля, че е точно така. За моя радост имам чудесно семейство, прекрасни приятели, задоволителна работа, добра заплата, покрив над главата си и винаги си изкарвам добре, когато изляза навън с настроение. При това положение няма какво да се оплаквам, че някакво картонче подигравателно ми се надсмива.

Да, ще си кажете вие, обаче друго си е да спечелиш от държавната лотария. Оооо, ще ви отвърна аз – всъщност точно оттам НЕ искам да печеля. Само като си помисля, че на вратата ми ще цъфне репортерка, която ще ме пита какво ще правя с парите и какво ще пожелая на играещите… ами хич не искам да ме дават по телевизията, така да се каже. Така че… бай, бай хазартен шанс. Здравей истински живот.

И вие, които не печелите като мен, помислите си за всички хубави неща, които имате в живота си, следващия път, когато изтриете със стотинка поредното картонче и видите баналния надпис: Опитай пак!

Лично от Бойко

Пътуваме към морето винаги… с приказките на Светльо Кантарджиев

18.07.2015 by BoikoDDD

Планини. Реки. Ширнало се е натежало от класове поле и ти шофираш по монотонна магистрала. Макар да пропускаш така или иначе еднообразната гледка, се радваш, че довършиха пътя, иначе щеше да пътуваш до морето поне още два часа в невъзможни опашки, тесни ленти и задръствания от тирове. Така се чувствам винаги и надигам бутилката минерална вода със задоволство.

Не мога да отрека, че когато пътувахме преди, и сме возили племенниците ми, децата, пък и възрастните, гледаха през прозореца далеч по-големи красоти. Старите пътища са много по-живописни и разнообразни и децата винаги се разсейваха и забравяха да вдигат много шум в колата. Вчера, когато пътувахме за морето обаче, обстановката беше доста изнервяща, защото малкият питаше през 5 минути: „Кога ще стигнем?… Тате, колко остава още до морето?.. Стигнахме ли вече?”

Който има малки деца или поне е гледал „Шрек 2″ и сцената с въпросите на невъзможното Магаре, знае за какво става дума. След като синът ми повтори въпросната фраза поне още минимум 15 пъти, при това едва бяхме стигнали до Стара Загора, жена ми реши да вземе нещата в свои ръце. Изкара една от приказките, които скоро беше купила – „Приключенията на Барон Мюнхаузен” книга за деца от издателството на Светльо Кантарджиев и не след дълго можехме да си отдъхнем.

Някак жена ми успя да го залъже да започне да чете и да разглежда илюстрациите по страниците. Така сричането му оглушаваше автомобила в следващия час и половина. Което беше много по-добре от познатия рефрен за пристигането.
Пътувахме в мир и хармония, заедно с Барон Мюнхаузен, на когото сърдечно благодаря за помощта.

От скромния ми опит с децата мога да кажа само едно. Тръгнеш ли на море с деца трябва да си психологически подготвен, че:
1.   Ще има хиляди въпроси и къде, как, защо, любимият ми „кога“; ще трябва да обясняваш за всичко и то изчерпателно, защото ако отговорът не е удовлетворяващ, ще има още поддържащи питания след това. И то за всевъзможни неща. Всеки път, когато синът ми зададе екзотичен въпрос се сещам за прочутата фраза от филма „С деца на море“: „- Лодката колко коня е? – 30 коня и 6 магарета!” Общо взето е същото 😉
2.   Ще има Оххх!, Аххх! за всяко нещо, защото възхищението ще е голямо и емоциите ще се леят като кофа с морска вода.
3.   Ще трябва да имате неизчерпаема енергия да правите това и онова и изобщо всичко, което му хрумва на вашето дете.

Затова моят приятелски съвет към вас е:
А. Разграфете си така отпуската, че да имате поне 1 ден след пътуването за почивка 😉
Б. Винаги, винаги, винаги имайте някакъв кос за занимавка. Понеже жената четеше на детето от малко и ние все вървим с някакви книжки. Харесваме на Ню Медиа Груп, на Светльо Кантарджиев, защото са тънки, много приятни с образни илюстрации. Както от нашето детство.
В. Винаги имайте план Б за всяка ситуация и бъдете нащрек – децата са коварни и само гледат как да се измъкнат от погледа на родителя си.

Синьо лято, приятели!

Лично от Бойко

Баща и син – перфектната комбина

09.07.2015 by BoikoDDD

Казват, че синовете са перфектното извинение, за да играят бащите на всякакви игри и да се забавляват. Съгласен съм! Но тихо, да не чуе жената.

В живота на един мъж има няколко етапа – детство, възмъжаване и пак детство. Точка. Мога да го потвърдя с примери. Първо сме буйни деца, за които целият живот е игра. Захващаме се с разни неща – бърникаме по автомобили, искаме бързо да пораснем, ритаме топка и си мечтаем да станем като Индиана Джоунс. След това възмъжаваме – пак бърникаме по коли, но за да ги стегнем и да се харесваме на момичетата с тях. Търсим идеалната, съвършената, междувременно хормоните ни кипят, лудуваме с приятели, ходим по футболни мачове, пак ритаме топка… Тъкмо когато улегнем и се оженим, ражда се син и… хайде пак в детството. Играем на игри, бърникаме по коли, ритаме топка и имаме чудесно извинение за това. „Хайде, мила, приготви вечерята. Аз ще се занимавам малко с детето!“ Компютърни игри, строене на коли от картон, пускане на хиликоптерчета с дистанционно и хиляди подобни весели занимания. Всичко е чудесно, а когато детето задава въпрос след въпрос, просто събирате цялото си търпение и отговаряте изчерпателно. Понякога повтаряте по няколко пъти. Но какво да се прави – деца. Дори когато ви изкарват извън нерви са ви най-милите същества 🙂

Разбира се, жената е доволна. И тъщата. Детето расте с мъжко внимание, будно е, всичко му се обяснява, добива полезни умения и израства като един начетен и завършен… разбойник. А вие какво си помислехте, че щях да кажа? 😉 И докато другите ви мислят за перфектния баща, вие се забавлявате на воля.

Баща и син са перфектната комбинация. Вие си спечелвате страхотен партньор в заниманията, който искате да научите на всикчо, което ви идва на ум. Печелите и доверието му, споява се връзката между вас и спокойно можете да оказвате влияние в живота на детето, за да му помагате и да го предпазвате в бъдеще. За финал ще кажа, че намирате перфектният съучастник във всяка беля, която искате да направите, и имате още един чифт умилителни очи за пред жената, когато искате да стане на вашето… 😉

Лично от Бойко

Новото поколение слуша ТРАП! Защо не?

01.07.2015 by BoikoDDD

Не мисля, че съм много възрастен! Да, зрял човек съм, но се стремя да съм в крак с новостите, с модерните течения, тъй като не искам един ден да погледна децата и внуците си и да установя, че имам старомодни разбирания за света и съм невъзприемчив към иновациите в технологично и културно отношение.

Затова всеки ден отварям лаптопа си, следя какво пускат като предложения в сайтове за електроника, гледам клипове тип презентация в You Tube и съм доволен да знам какво се случва по света. Няма как обаче да проследя комуникацията между днешното 17-24 годишно поколение, просто защото не съм в техните среди. Но не е и нужно, тъй като след не повече от 4-5 години и те ще надраснат моментните си навици и социалните им интереси ще се променят. Но за еволюцията на младежкото мислене и модерните нагласи на младото общество разбираме по музикалните и модните течения. Така, ако рокът е винаги на мода, летните партита, за които писах преди няколко дни, също са нещо като концертите на съвремието ни, то това, което сред хитовете в момента е ТРАП музиката, която вече слушах на фестивалите. Честно да ви кажа, ми идваше малко в повече, докато не попаднах на няколко много приятни трап микса и изцяло промених мнението си.

И така… когато някой ми каже, че слуша трап, няма да цъкам с език и да го питам по какви неведоми позорни пътища е тръгнал, а с любопитство ще кажа: А Grizzly Bear – Will Calls харесва ли ти?

А на вас? Какво ще кажете за феномена ТРАП в този ремикс?